Бродникът

"Йоаникий трябваше да върви и да върви. Трябваше да сръчква заспалите, да ги подритва, да им подвиква. Да ги буди от вековната дрямка. Трябваше да дава духовно рамо, там където то не се усещаше, да им чете Евангелието и да го тълкува на прост език, да кръщава и опява. Трябваше да ги лекува с блага дума и билки, да ги учи да ашлаидисват и подрязват дървета и лози, да приготвят зимнина... Понякога удряше - като онзи оскотял от немотия колар или като нещастния ням крадец. Трябваше да им шепти страшни думи, да проси пари за бунта, да ги плаши, че ако не дадат, ще ги последват Божии и човешки наказания.

Трябваше да пренася и разнася тайни писма, пищови и пушки. Между страниците на "Цариградски вестник" и "Дунав" пъхаше малките листчета на запретените отвъддунавски вестничета. И Йоаникий вървеше. Благодареше на Бога, че беше здрав и държелив все още. Катърите се уморяваха, това му беше трети катър, той вървеше.

Оставаше на богати и нищи запалените искри на пробудата, дърпаше ги за душите, заедно с това им оставяше и суровата си обич. и се надяваше, че това е по християнски."