Откажи се да избираш!

Откажи се да избираш! Барбара Шер Времетраене: 0:58 мин. Събуди се и живей! Дороти Бранд Времетраене: 0:53 мин. Наполеон Хил Времетраене: 2:48 мин. Да прецакаш Дявола Наполеон Хил Времетраене: 0:48 мин. Покажи своето творчество Остин Клиън Времетраене: 0:57 мин. Скритият дар Джериес Авад Времетраене: 1:33 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

Как да използваш всички свои интереси, увлечения и хобита, за да създадеш живота и кариерата на мечтите си. Не знаете какво да правите с живота си? Привлечени сте от толкова много неща, че не можете да изберете само едно? Барбара Шер има отговор за вас - правете всичко!

Със своите популярни мотивационни речи, семинари и телевизионни участия, Барбара Шер показва изключителната си способност да помага на хората да определят и постигат своите цели. Авторката открива, че някои хора не могат да изберат само един път - те са създадени, за да преследват развитие в много области едновременно. Барбара Шер ги нарича "скенери" - техният ум не се съсредоточава върху един интерес, а сканира хоризонта с желанието да проучи всичко, което вижда.

"Да се идентифицирате като скенер означава да измените представата си за мястото си в света. Започва се с осъзнаването, че трябва най-сетне да престанете с опитите да се впишете в общоприетите норми и да започнете да учите кой сте в действителност. За да успеете да изградите пълноценното бъдеще, което ви е предопределено, ви трябва набор от инструкции. Ето това съм опитала да създам с тази книга."
Барбара Шер

В тази уникална по рода си книга ще научите:

• какво стои зад честата промяна на интересите;
• кога и как да завършите това, което сте започнали;
• как да правите всичко, което обичате;
• какъв тип скенер сте (и от кои инструменти имате нужда за най-добра работа).

"Какво е скенер и вие такъв ли сте?

Всичко за скенерите

Илейн намира няколко часа за себе си - рядко събитие - и е решена да направи нещо, което обича. Не знае точно какво, но няма да е трудно да разбере, защото интересите ѝ са многобройни. Стои пред огромна маса в гаража си, гледа към два проекта, които е започнала, но така и не е довършила. От лявата ѝ страна има две сламени кошници с ярко оцветена прежда, туба с лепило и пакет кадастрон. Докато ги гледа, устата ѝ почти се навлажнява. Винаги е доволна да майстори различни неща и е обещала албума си на приятелка още преди месеци. Опитва се да не гледа към лавиците зад масата, където лепилото почива в пластмасова торба до няколко дървени инструмента. Когато ѝ остане повече време, ще направи онова керамично нещо, за което си е мислела, велика идея, която ѝ е дошла, докато е разглеждала стари антикварни книги преди време. Но ѝ се ще да може да го направи още сега.

Отново поглежда масата. Пред нея, все още в хартиената торба от магазина, има четири книги за историята на Полша, които е купила преди месеци. В торбата има и пакет неразпечатани аудиокасети и устройство, които ще ѝ помогнат да записва разговори по телефона. Иска да интервюира по-възрастните членове на семейството, всичките имигранти от Полша. Не е имала време да погледне книгите, откакто ги намери в книжарницата. Стоят си там като дразнещ десерт, оставени за време, когато ще може да се отпусне, след като е приключила със задачите си. Но някои от роднините ѝ остаряват и наистина трябва да им се обади скоро. Чуди се дали да не им позвъни още сега и поне да уреди няколко срещи със семейството си и да разбере как да свърже телефонния секретар. Липсва ѝ леля Джеси. Но от дясната ѝ страна върху масата е опряна кутията с все още неразопакованото електрическо пиано, което ѝ го подариха за рождения ден преди три месеца. Би могла да го разопакова за двайсетина минути, ако в къщата имаше място за него. Илейн знае, че пианото трябва да се включи някъде, защото ако трябва постоянно да го внася и изнася, ще изгуби желание да свири. Но кой ти разполага с време да му намери място, след като цялата къща се нуждае от почистване?

Де да беше петима души, вместо един, би могла да направи всичко, абсолютно всичко, още сега. Поглежда с копнеж към черно-бялата рисунка на електрическото пиано върху кутията и почти чува музиката, която гласът ѝ сякаш подхваща. Пръстите ѝ си спомнят допира до клавишите. Дали не би могла да го отвори тук, в гаража, и да посвири малко преди вечеря? Не. Илейн помни, че е обещала на осемгодишната си дъщеря костюм за партито след няколко седмици и наистина трябва да се заеме с това и да остави пианото за друг ден. Освен това от три дни масата в трапезарията е заета и се налага цялото семейство да се храни на подноси пред телевизора.

Крайно неудобно. Още сега ще оправи това. Но внезапно си спомня за чудесната идея, която ѝ е хрумнала днес в колата напът за вкъщи след срещата ѝ с клиент, идея как да припечели допълнително, която със сигурност ще проработи и ще ѝ трябват съвсем малко пари в началото, а освен това усеща познатото чувство, че ако не направи нещо по въпроса още сега, ще го забрави, както винаги се случва с останалите хубави идеи, които са ѝ хрумвали. Всяко нещо, което вижда или за което се сеща, блести с потенциал и грабва вниманието ѝ. Иска да направи всичко. Но изпада във вцепенение и накрая не прави нищо. Може освен това да почисти и да отиде на пазар. Въздъхва и излиза на чист въздух, когато се сеща, че днес ѝ се е искало да потича. Кучето ѝ, което лежи на пода наблизо, става и я следва, като се чуди какво я тормози. Тя също си задава този въпрос.

Илейн не страда от дефицит на вниманието. Много отдавна се е съветвала с лекари. И знае, че когато се ангажира с някой проект, не се разсейва от незначителни неща. Така че какво я спира? Защо е толкова нерешителна? И всъщност защо се интересува от толкова много неща? Защо е толкова добра в започването, но после енергията ѝ се изчерпва и оставя след себе си диря от неосъществени проекти? Не вини приятелите си и семейството си, че се усмихват винаги когато се заеме с нещо ново - лесно оставя тези неща зад гърба си, но я притеснява фактът, че почти никога не вижда крайния продукт. Но как може човек да избере между толкова много интереси? Кой е правилният? Кой е най-важният? Хрумва ѝ нова мисъл. Спомня си, че трябва да усъвършенства испанския си, защото през идната година може да си докарва допълнителни доходи с почасови уроци. Почти възмутена от мисълта и с чувство на леко отчаяние, Илейн поклаща глава, че винаги ще има нещо ново и интересно; дори ако пренебрегне всичко това и ако избере сериозно един или друг проект, тези мисли имат силата да ѝ вдъхват несигурност по отношение на всеки неин избор.

Повечето ѝ познати знаят точно какво да правят с живота си. Защо не може просто да си избере нещо и да го направи? В края на краищата тя е много умна и са ѝ казали, че може да направи всичко! Защо не може да продължи? Познато ли ви звучи? Илейн напомня ли ви на вас? И вие ли се чудите защо сте в плен на подобна дилема? И вие ли не можете да разберете кое ви води напред и защо се различавате толкова от хората, които вече веднъж са направили избора си и следват един определен път? Защо не можете да започнете да работите по сбъдването на мечтите си, а сте приковани към тях? Как ще успеете да накарате любопитния си мозък да се съсредоточи върху една тема, когато не можете да загърбите нищо? Кое ви движи?

Вярвате или не, има отговори на тези въпроси. Ако подобно на толкова много скенери, с които съм се запознала, си мислите, че положението е безнадеждно, ви очакват няколко приятни изненади. Ето я първата и най-важната: Ако скенерите се успокоят, че не е нужно да се ограничат само до една област на интереси, 90% от проблемите им ще отпаднат.

Какво е скенерът? Скенерите обичат да четат и пишат, да поправят и да измислят неща, да разработват проекти и бизнес начинания, да готвят и да пеят, да организират съвършения вечерен прием. (Ще забележите, че не използвам думата "или", защото скенерите не обичат да правят едно или друго нещо, а обичат всичко). Скенерите може да изпаднат във възторг, докато се учат да играят бридж или петанк, но щом веднъж ги усвоят до съвършенство, може никога повече да не пожелаят да играят. Една моя позната с гордост ми показа значката си, на която пишеше: "Вече съм го правила". За скенерите светът е като голям магазин за лакомства, пълен със забележителни възможности, а те искат само да грабят и да тъпчат джобовете си.

Звучи прекрасно, нали? Проблемът е, че скенерите гладуват в магазина за лакомства. Вярват, че им е позволено да следват само един път. Но те искат всички. Ако се насилят да направят избор, ще са нещастни завинаги. И обикновено не избират нищо. А това не ги кара да се чувстват добре. Като деца повечето скенери са живели чудесно! В училище никой не е възразявал срещу многобройните им интереси, защото всеки час от училищния ден е посветен на различен предмет. Но по някое време в гимназията или малко след това от всеки се очаква да направи избор и точно тогава скенерите изпадат в беда. Докато някои хора щастливо се съсредоточават върху определена тема, за скенерите това е просто невъзможно.

Общественото мнение е съкрушително и категорично: ако се захванете с всичко, няма да успеете в нищо. Ще станете дилетант, повърхностен човек… и никога няма да имате добра кариера. Внезапно скенерът, който в училище може да е бил страстен ученик, се превръща в провал. Но една мисъл не ми излиза от главата: ако светът беше продължил да ги приема такива, каквито са, скенерите нямаше да имат никакви проблеми. С изключение на усвояването на техники за управление на проекти, единственото, от което скенерите се нуждаят, е да отхвърлят общественото мнение, според което вършат нещо не както трябва, и да изразят истинската си същност. Почти всеки случай на ниско самочувствие, срам, объркване, усещане за неадекватност, нерешителност и неспособност да се започне работа просто изчезват в мига, в който разберат, че са скенери, и спират да се правят на някой друг.

Оказва се, че скенерите са странно племе. Една от причините да не могат да се разпознаят е, че не срещат често себеподобни. Как да разберете дали сте скенер? Може би ще е полезно първо да обсъдим кой не е."
Из книгата

АМГ ЕООД
София, 1528
ул. Искърско шосе 1
office@amgbooks.bg

Скенер ли сте?
Пролог
Какво е скенер и вие такъв ли сте?

• Всичко за скенерите
• Какво ми има?
• Паниката на скенера
• Страх от ангажираност
• Твърде заети, за да правим това, което обичаме
• Няма да направя нищо, ако не мога да направя всичко
• Не мога да започна
• Никога нищо не довършвам

Какъв вид скенер сте?

• За цикличните скенери
• Двоен агент ли сте?
• Многостранен скенер ли сте?
• Жонгльор с чинии ли сте?
• За последователните скенери
• Сериен специалист ли сте?
• Сериен майстор ли сте?
• Специалист по всичко ли сте?
• Вие странник ли сте?
• Вие дегустатор ли сте?
• Дали сте високоскоростен нерешителен скенер?

Епилог: Най-добрата ви работа
Приложение А: Как скенерите изкарват прехраната си?
Приложение Б: Инструменти за скенери