Христо Ботев: Да драснем кибрита на въстанието

Именно всички тези образи изграждат личността на Христо Ботев през дългия му житейски път. Честта и признателността са познати на бъдещия национален герой още от детските му години. Роден в Калофер на 6 януари 1848 г., Ботев израства в семейство с 9 деца, което е уважавано от всички в града. Бащата Ботьо Петков е известен просветен деец, учител, съставител и преводач на учебници, който завършва образованието си в Одеса. Както останалите осем деца, малкият Христо също започва образованието си в калоферското училище. През 1854 г. обаче фамилията се премества в Карлово. Ботев продължава образованието си там, а негов учител е собственият му баща. Но обучението в карловското училище не е за дълго. Четири години след пристигането на семейството, всички се връщат отново в родния град. Причината е конфликт, в който бащата обвинява карловската община в присвояване на пари, завещани за училището. След завръщането си в Калофер, Христо продължава да учи в местното трикласно училище, като негов учител отново е баща му. Разбира се, Ботьо Петков не забравя и ролята си на родител. Той решава да осигури образование на сина си Христо в Русия. Още година преди да се преместят обратно в родния град, бащата се опитва да изпрати момчето с помощта на Найден Геров, негов познат от Одеса. Това се случва едва след 6 години, когато Христо Ботев получва стипендия от руското правителство. Момчето пристига в Одеса на 14 ноември 1863 г. и се свързва с правителството, до което има препоръчано писмо от Найден Геров - по това време известен просветен деец и руски вицеконсул в Пловдив.
Още с постъпването си в гимназията обаче, Ботев трудно се вписва. Започва да се оплаква от строгата дисциплина и отсъства често. Не минават и две години преди българският ученик да бъде изключен. Стипендията му се прекратява и той получава еднократна сума, за да се прибере в България. Въпреки това и настоятелните писма на баща му, Ботев остава в Одеса. Но макар дълго време да не посещава училище, оказва се, че момчето изобщо не се шляе из града. Всъщност, вместо учебните занятия, той посещава различни библиотеки. Чете руски автори, като постепенно формира свой стил на писане и изгражда собствени творби. Случайно се запознава и с филолога Виктор Григорович. След срещата им Христо често му помага с руските преводи на български народни песни. Именно прекараното време извън училище допринася за желанието на Ботев да не си тръгва от Одеса. Нещо повече - той остава в града и започва да преподава частни уроци.

През 1866 г. Ботев пристига в Задунево, българско село в Южна Бесарабия. Там започва работа като учител, но година след това, получава известие, че баща му е тежко болен, и се връща в Калофер. Когато пристига, започва да замества баща си и поема част от часовете му в училище. По това време във вестник "Гайда", издаван от Петко Рачов Славейков, за пръв път е публикувано и първото стихотворение на Ботев - "Майце си". Никой обаче не подозира, че то е негово, защото е отпечатано без посочен автор. Междувременно здравето на баща му се подобрява и той издейства за сина си възстановяване на стипендията и срещу известна сума го изпраща отново към Одеса. Буйният млад поет обаче не мисли да постъпва така. Без да извести семейството си, той не заминава за Одеса, а отива в Румъния. Установява се в Браила и започва да сътрудничи във вестнник "Дунавска зора", издаван от Добри Войников. През януари 1868 г. на страниците на вестника Ботев вижда и второто си публикувано стихотворение, озаглавено "Към брата си". През същата година революционните настроения на всички български хъшове в Браила обхващат и младият поет. Той се записва в четата на Желю войвода. Не след дълго цялата чета планува да се отправи към поробена България. Предвиденото пътуване към родните земи се превръща в повод за написване на нова творба и Ботев създава стихотворението "Ha прощаване". Революционно настроен и подвластен на емоцията, в него той споделя всички свои мисли, чувства и опасения за последствията от житейския избор да бъде революционер. Влагайки всичко това, придружено с емоционалността, Ботев създава една впечатляваща и чувствена изповед, завладяваща читателите и до днес.

Предположенията за трагичен край в тази изповед не се сбъдват, но плановете се объркват. Христо Ботев и Желю войвода отиват до Одеса в търсене на пари за въоръжаване на четата. След връщането им обаче Желю войвода е задържан от румънските власти и четата така и не преминава в България. За да избегне издирването от полицията в Браила, Ботев се отправя към Букурещ. Пътува заедно с една любителска театрална трупа на Добри Войников и след пристигането им решава да остане там. През следващите две години Ботев работи на различни места, пътува постоянно и поддържа контакти с революционери, борещи за свободата на България. Един от тях е руснакът Меледин, с когото Ботев се запознава в град Галац. В края на април 1871 г. обаче властите разкриват дейността на Меледин. В тази връзка Ботев е задържан във Фокшанския затвор. Престоят му там трае 2 месеца, а след излизането си на свобода, той се установява отново в Букурещ. Там започва да издава първия си вестник "Дума на българските емигранти". Редовете, които Ботев пише обаче му навличат неприятности. Заради революционните идеи на автора, изразени чрез текстовете, той отново е задържан в затвора. Този път не за дълго. Благодарение на застъпничеството на Васил Левски и Любен Каравелов, писателят-революционер е освободен. След щастливата развръзка започва да сътрудничи във вестниците "Независимост" и "Свобода". През 1873 г. Издава и втория собствен вестник - сатиричното издание "Будилник".

Въпреки че в този момент изглежда отдаден най-вече на писането, Ботев не забравя нито за миг революционните идеи. Година след създаването на вестника си, Христо е поканен да участва в общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК), където е избран за секретар на организацията. Успоредно с това активната журналистическа и писателска дейност продължава. Именно нея Ботев използва като средство за разпространение на идеите за българското освобождение. През 1874 г. издава нов бунтовен вестник - "Знаме". През следващата година, съвместно със Стефан Стамболов, авторът публикува стихосбирката "Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова". В нея включва и стихотворението "Хаджи Димитър", което по-късно се превръща в емблематична творба за писателя.
На следващата година, към идеите за революцията в съзнанието на Ботев се присъединява и чувството за любов. В лицето на една българка, на име Венета, той намира своята любима и сключва брак с нея. Година по-късно двамата вече се радват на своята дъщеря Иванка. Междувременно Ботев издава и втората си стихосбирка - "Стенен календар за 1876 година". В нея авторът включва стихотворението "Обесването на Васил Левски" - още една изключително въздействаща творба, която, подобно на "Хаджи Димитър", успява да увековечи героизма. Трагичната загуба на Дякона Левски през 1873 г. се превръща в основна причина Христо Ботев да напише това произведение. Но не за да буди съжаление или да излее лавинообразно чувствата си, а за да увековечи личността на един национален герой. И това се осъществява. Редовете от стихотворението се четат и до днес. Написани майсторски и заредени с чувственост от началото до края, те предизвикват истинска вълна от емоционалност във всеки от нас - умиление, тъга, гордост, уважение и признание към изключителната геройска личност на Левски.

През май 1876 г. Ботев започва редактирането на последния свой вестник "Нова България", от който успява да издаде само един брой. Причината е, че когато новината за кървавото потушаване на Априлското въстание и хилядите жертви стига до Христо Ботев, той решава да се посвети изцяло на героичния подвиг за освобождаването на родината. Това решение обаче довежда до фатален край. Такъв, какъвто Ботев предсказва в емоционалната си изповед "Ha прощаване".
След като сам организира чета и подготвя план за потегляне към родината, Ботев се качва с всички съмишленици на борда на кораба "Радецки". Още на следващия ден обаче нещата се объркват. По сигнал на Ботев четниците вадят оръжията, но плавателният съд е превзет и всички слизат на брега на Козлодуй, като се отправят към Балкана, където да се укрият. Четниците минават през различни села. Народът обаче все още е в страх и ужас от Априлското въстание и малцина дават своята подкрепа. Въпреки това Ботев и четниците продължават дейността си и дори водят поредица от ожесточени боеве с турските поробители на родината.

На 1 юни 1876 г. е последният тежък бой за Ботевата чета. В подножието на връх Камарата в Стара планина, по време на сражението, куршум пронизва Ботев. На този ден поробената българска земя се прощава с още един от своите национални герои. Но както казва самият Ботев, "тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небо, звяр и природа и певци песни за него пеят". Въпреки че споменава това в стихотворението си "Хаджи Димитър" години преди смъртта си, думите се превръщат в реалност. Ботев оставя във времето дирята на своите идеали и е почитан от всички българи. Поколения след поколения, век след век, всеки се запознава с творчество и житейския път на автора. И отдава цялата си почит към Христо Ботев - националния герой, посветил живота си на борбата за освобождение на родината както чрез писане, така и чрез активни действия.

След Освобождението всяка година страната ни отбелязва годишнината от смъртта на Ботев. При въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. тя се отбелязва на 2 юни. По-късно този ден от месеца е определен като Денят на Ботев и на загиналите за свободата на България. На 2 юни 1948 г. в 12 ч. на обяд сирена дава първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна. Мълчание, с което и до днес отдаваме почит в памет на Ботев и на загиналите за Освобождението на България.