Сладкият хаос. Поезия

Обикновено причисляват Толнаи към авангардните поети, но е невъзможно да се каже като представител на кое точно течение бихме могли да го оприличим. Той по-скоро прилича на онези творци, впрочем също в центъра на неговото полезрение и интереси, които, дълбоко пропити от големите духовни течения на епохата си, дори поддържащи тесни връзки с представителите на определящите трендове, в собствения си творчески път все пак следват напълно различна посока, а средата им е нужна дотолкова, доколкото ѝ се противопоставят.

За Толнаи красотата е "спяща категория". Тя не е активна, не е актуална вече дори в днешните дискурси на теорията на изкуството. Станала е бездушна и празна, релативизирала се е. Поезията му е един от възможните експерименти за реинкарнация на Красотата, път, който ни превежда през непоносимото, през зоната на ужаса.

"...От самото начало тема и непрестанно завръщаща се проблематика в неговите текстове е и борбата, която води срещу ограниченията в обема и изобщо срещу всякакви училищни и идеологически прегради, бариери, кутии и кутийчици."
Дьонди Микола

"Толнаи никога не е бил повлиян преди всичко от политически нагласи, понеже се чувства уютно в света на Ницше, в близост до Заратустра, в позицията на бунтаря анархист."
Беата Томка

Ото Толнаи (1940, Канижа, Войводина) учи философия в университетите в Нови Сад и Загреб. Още когато през 1956 г. започва да публикува, заявява: "Пиша проза, но се чувствам уютно по-скоро в жанр между поезията и прозата." Първата му поетична книга "Вдлъбнати стихове" излиза през 1963 г. От 1969 г. е главен редактор на списанието "Új Szimposion". Списанието е цензурирано, Толнаи е подведен под отговорност и е принуден да напусне. През 1974 г. започва работа в Радио Нови Сад. Той е последният председател на Съюза на югославските писатели, разпаднал се през 1990 г. Член е на Съюза на унгарските писатели от 1990 г., а от 1992 г. става главен редактор на списание "Ex Szimposion". Толнаи е автор на десетки книги с проза и поезия, лауреат е на множество престижни литературни награди, превеждан е на сръбски, полски, словенски, немски, италиански, български. През 2007 г. е удостоен с престижната унгарска държавна награда "Кошут". Живее в Палич, Сърбия.

Ерго
София, 1799
бул. проф. д-р Ал. Теодоров-Балан №16
office@ergobooks.eu