От тъмната съдба не се боя. Поезия на словенския модернизъм

В настоящата, първа по рода си антология „Поезия на словенския модернизъм“ са събрани сто и двайсет стихотворения от каноничните опуси на четиримата поети на словенския Модерн: Драготин Кете, Иван Цанкар, Отон Жупанчич и Йосип Мурн. Представени са с по равен брой творби – трийсет, христоматийни за родния им контекст и неделима част от словенското културно самоопределение. Подредени са според последователността на рождението им.

Словенският литературен модернизъм възниква в самия край на XIX и началото на XX век, когато страната се намира в състава на Австро-Унгария и е в условията на зависимост от политиката и културата на империята, предимно немскоезичната. Но тъкмо направлението силно тласва отдавна назрялата битка за духовна автономия и еманципация на словенците през идентичността им на славяни. В текстовете и метафорите си те интегрират и немалко от откритията и нововъведенията на френския модернизъм.

Досега поезията на словенския модернизъм няма рецепция у нас и в този смисъл това е премиерата ѝ в българското езиково и културно пространство.

Книгата е част от поредицата Модерна европейска лира на издателство Ерго.

Драготин Кете (1876 – 1899), Иван Цанкар (1876 – 1918), Отон Жупанчич (1878 – 1949) и Йосип Мурн (1879 – 1901) са четиримата големи представители на словенския модернизъм („Словенска модерна“), поставили основите на съвременната словенска литература в края на XIX век. Кете е изтъкнат лирик и неоромантик, чието творчество съчетава музикалност, впечатления от природата и дълбока чувствителност. Мурн развива символистична и импресионистична поезия, отличаваща се с интимност и философска вглъбеност. Цанкар е най-значимият словенски писател и драматург, автор на романи, разкази, есета и пиеси със силен социален и нравствен заряд. Жупанчич е поет, драматург и преводач, оставил трайна следа както в лириката, така и в словенската детска литература. Макар двама от тях да умират съвсем млади, четиримата създават нов художествен език, повлиян от европейските модернистични течения, и оказват решаващо въздействие върху развитието на словенската литература през XX век.

Иван Цанкар (1876 - 1918) – поет, белетрист и драматург, смятан за най-големия автор, писал на словенски език. Един от четиримата представители на модернизма, заедно с Драготин Кете, Отон Жупанчич и Йосип Мурн. Дебютира със стихосбирката „Еротика“ (1899), постигната от нерадостна съдба. Непосредствено след излизането ѝ люблянският епископ Антон Бонавентура Йеглич изкупува по-голямата, все още неразпродадена част от тиража и я изгаря публично. Този акт предизвиква скандал и повишава интереса към книгата. През 1902 г. Цанкар основно преработва съдържанието и прави ново издание. След което се отказва от поезията и пише главно проза и драматургия.

Автор е на седем пиеси: „Романтични души“, „Якоб Руда“, „За благото на народа“, „Кралят на Бетайново“, „Поквара в долината на св. Флориан“, „Слуги“ и „Хубавата Вида“, от които в България е играна само „Кралят на Бетайново“ през далечната 1948 г. От прозата му най-известни са романът „Къщата на Мария Помощница“, повестите „Госпожа Юдит“ и „Слугата Йерней и неговата правда“ и сборникът с кратки фрагменти "Образи от сънища“.

Ерго
София, 1799
бул. проф. д-р Ал. Теодоров-Балан №16
office@ergobooks.eu