Български народни песни от Македония
Фототипно издание

Събрал: Панчо Михайлов. "Има ли въ света народъ, на който по най-жестокъ начинъ да е отнето правото да говори, да се учи, да пее на своя майчинъ милъ езикъ?
Има ли некъде народъ, съ чиито религиозни чувства и общественъ моралъ да сж се гаврили управниците му? Има ли некъде народъ, чиито вековни усилия за просвета и национална свесть бивагъ затрити съ единъ варварски замахъ? Где е Тоя народъ, който презъ редъ поколе-Панчо ния е ималъ стотици училища, черкви, учители, Михайлов свещенци и ученици, и после, въ, "културния" XX, век, остава изведнажъ безъ поменъ отъ всичко това?

Где е тоя народъ, чиито майки вЪчно съ кърпи черни ходятъ, чиито заселища сж обърнати на пепелища и чиято земя е обрасла съ буренъ и покрита съ трупове? Где е тоя народъ, чийто небосклонъ е постоянно покритъ съ облаци мрачни, предвождани отъ гарвани зловещи? О, има, има такъвъ народъ! Това е българскиятъ народъ, поста-венъ въ единъ божественъ земенъ край, който отъ всички се нарича презъ низъ вЪкове Македония. Тукъ, по силата на насилнически договори, които криятъ отъ самото начало фермента на разложението си, на насъ българите е отнето правото да се учимъ и говоримъ на родния си езикъ, да се наричаме българи. Тукъ всеки е задълженъ да носи "шайкачъ", за да се манифестира предъ културния европеецъ сръбския колоритъ на Македония.

Азъ се съмнявамъ, не, азъ отричамъ магическата сила на тоя насилствено наложенъ "шайкачъ", символъ на дивъ шовинизъмъ и на ниска култура. Защото сърдцето, кръвьта, езика, играта и песеньта на тия, които по задължение го носятъ, не се шайкачки, а български..."
Панчо Михайлов

Анико ЕООД
София, 1233
бул. Николай Столетов №37
grigorov@sitebulgari.com