В спиралите на времето

"Щяха да ми трябват години, докато осъзная, че за мен щастието и удовлетвореността бяха непостижима химера, че винаги една малка крачка ме делеше от него и все нещо не ми достигаше. Изсъсках си наум, завъртях се на пета и хукнах по коридорите в опознаване на новия свят.

Терес ме следваше като сянка, но между нас казано, това със сянката не му се получаваше много добре. Реших, за да не му се налага да ме лъже, като измисля оправдание защо е по петите ми, да се правя, че не го виждам. Беше удобно и за двамата. Терес от своя страна даде най-доброто от себе си - държеше се като тигрица, която наглежда малките от храстите, за да не изпуска ситуацията, но без излишна натрапчивост."
Из книгата

Фондация Веселият патиланец
София 1618
ул. Родопски извор 60
pol.alex2012@gmail.com