Основни понятия в китайската мисъл и култура - книга 5

Основни понятия в китайската мисъл и култура Времетраене: 1:14 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

България среща Китай. "Основни понятия в китайската мисъл и култура" е поредица, представяща основните термини, понятия и идеи на китайската мисловна култура, които са същностни за навлизането в света на китайската философия, хуманизъм, духовност и ценности. Всеки том включва 100 ключови понятия, подбрани и обяснени от над 80 видни китайски и чуждестранни учени.

Целта на поредицата е да предложи на читателите автентични знания по китайска философия, история, литература, изкуство под формата на кратки академични статии върху възлови понятия от тези области. Към всяко разтълкувано понятие са дадени примери и цитати с цел улесняване на възприемането му в оригиналния смислов, исторически и културен контекст. Поредицата е врата към духовния свят не само на историческия Китай, но и за навлизане в мисленето на съвременния Китай и на китайския народ.

Петко Т. Хинов (р. 1972) е български писател, поет, преводач и китаист. Превежда от китайски и старокитайски, руски, румънски, английски, сръбски, старобългарски и църковнославянски език. Негово дело са преводите на "Сън в алени покои" (Цао Сюецин), "Уморен да се раждам и да умирам" (Мо Йен), "Тридесет и шестте стратегеми", "Нощни разговори край огни­щето" (Уан Юнбин), "Бит и душевност на моя народ" (Лин Ютан), "Чудните дела на съдията Бао" (Ши Юкун) и други.

Превод от старокитайски: Петко Хинов.

"Съгласие на осем гласа
Съгласие и хармонично звучене, достигнато при свирене на осем вида музикални инструменти - изразява възможността да се достигне хармония в обществото. "Осем гласа" са гласовете на музикални инструменти, направени от осем вида материал: метал, камък, глина, кожа, коприна, дърво, кратунка и бамбук. Изразът произлиза от "Книга на писанията" и подчертава, че преди мствата на всеки от осемте вида инструменти трябва да се проявяват в хармонично единение със звука на всички останали; тук е въплътен естетическият идеал на древнокитайските музика и музикално творчество - красотата е хармония. Освен това музиката прониква в дълбините на човешката ду ша и затова "осемте гласа" могат да изразят или предизвикат в душата различни състояния, поради което те са важни в древнокитайската култура на възпитанието. Целта на последната е чрез различни мелодии да повлияе на душата така, че да я доведе до състояние на мир и хармония, които са в съгласие с предписанията на церемониалната музика за душевното състояние и поведение на човека. Същевременно хармонията на осемте звука внушава, че различни по характер хора могат да изразят себе си в общото звучене на обществото и да достигнат хармонично съвместно съществуване, при условие че се придържат към общи мерила и взаимно се допълват и съчетават.
Цитат ⡿⠼౧㘼ᐃ⡹⠼㘼↝ɰᒤ㘼శՖ↝ĶΣでΎ⣙㘼᠇ᯏࡉˈ㘼ᵟǗDzՖĶ 㘸ĺ਒ᄳj⊳ΫĻ㘹
Поезията е слово на устрема, песните са музика на словото, петте звука следват [движението на] песента, мелодиката е в съгласие с петте звука. [По този начин] осемте различни гласа могат да достигнат съгласие, ако никой от тях не отнема [от другите], нито нарушава реда - и духове, и люде ще са в съгласие чрез [тяхното
съгласие].
Книга на писанията

Северен напев
Поетично-музикален жанр, възникнал в Северен Китай от народните напеви на северните народи през династия Северна Сун и дори по-рано. След нахлуване в Южна Сун и династия Юан джурджените и монголите заимстват нашироко от музикално-песенното и танцувалното изкуство на китайците, като постепенно създават специфичния северен напев с неговата система. Същевременно те привличат образовани китайци в творчески колективи, които творят множество прекрасни произведения. В сравнение с поезията "цъ" на сунските литератори северните напеви са изтъкани от простота и прямота, използват повече разговорния език, позволяват си повече свобода от строгите правила на класическата поезия. Основните изпълнителски форми на северния напев са две: сяолин (਌DZ, кратка песен) и таошу (ࡀ ,္песенен цикъл). Драматическото изпълнение на северния напев се нарича дзадзю (северна юанска музикална драма). През династия Юан образованите люде заемали невисоко обществено положение; те прибягвали до северния напев, за да изразят мислите и чувствата си, поради което той получил необичайно разпространение. Най-ярки представители на жанра са Гуан Ханцин, Ма Джиюан, Бай Пу и Джън Гуандзу, известни заедно като "четиримата велики творци на юански напеви".
Из книгата

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com