Българската литература през XXI век. 2000 - 2022 г. - част 2

След пет години работа и стотици изчетени книги мога да кажа със сигурност само едно: през последния четвърт век българската литература стана по-разнообразна от всякога досега. Доколко това е резултат на нейното вътрешно развитие и доколко е отражение на някакви глобални тенденции, не може да се претегли с точност. Важна е тъкмо невъзможността да се тегли черта между вътре и вън, между свое и чуждо. Броят на новите книги от български автори главоломно порасна и всяка книга иска да бъде различна от другите, да бъде себе си. Това разрояване на литературните почерци ми напомня за Вавилонското стълпотворение и за неспособността да се общува на всички езици едновременно. И наистина, какво би станало, ако всеки пише за себе си? Навярно в един момент броят на писателите ще се окаже равен на броя на читателите. Нищо чудно, че не остана място за критика.

В края на втория том се натрупаха въпроси, на които не съумях да намеря отговор. И всички те са свързани с разбирането за това какво ще означава литература до края на нашия век. Но тъй като нямам отговор, постарах се да събера най-голямото възможно количество информация в помощ на бъдещата литературна история. Тя, като всяка история, ще бъде написана от победителите. Само че литераторите никога не са били победители.

Проф. дфн Милена Кирова (1958) преподава българска литература от Освобождението до Първата световна война и антропология на библейския свят в СУ Св. Климент Охридски. Ръководител на катедрата по българска литература от 2003 до 2011 и от 2015 насам. Автор е на петнадесет книги, сред които са монографиите Сънят на Медуза. Към психоанализа на българската литература (1995), Йордан Йовков. Митове и митология (2001), Проблематичният реализъм (2002) и Библейската жена. Механизми на конструиране, политики на изобразяване в Стария Завет (2005), Литературният канон. Предизвикателства (2009). Съставител и редактор на два тома Неслученият канон, първата история на българската литература, създадена от жени (2009 и 2013). През последните години се занимава с изследване на мъжествеността в Стария Завет, в резултат на което през 2011 г. излезе книгата ѝ Давид, Великия. История и мъжественост в Еврейската Библия, първа част от по-голямо изследване. Носителка на различни награди, между които са Националната награда за литературна критика на името на Иван Радославов и Иван Мешеков (2011), Националната награда за хуманитаристика Хр. Г. Данов за 2011 и за 2006 г., наградата за литературна история и критика на СУ (2003), наградата за постижения в областта на литературната история на ВТУ (2002) и други. В продължение на 22 години е наблюдател за нови книги на вестник Култура, автор на повече от 700 рецензии.

Колибри Пъблишинг ЕООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg

Литература, написана от българи в чужди страни
Романът през второто десетилетие на XXI век

• При входа на десетилетието: Двете кули
• Годините
• Краят на едно все пак спокойно десетилетие

Назад към бъдещето: първи крачки на българската дистопия
Разказът през второто десетилетие на века

• Съблазните на бавното четене (,,Отклонения наесен")
• От любов и смърт е направен човек. Приносът на Иван Станков

Поезията - време на много равносметки и малко бунт

• Авангардът: в следите на предходните двайсет години
• Тайната на непресекващата новост, или как душата стана „асоциално животно"
• „Жалкото и подло време, в което живеем“

В заключение: 2022. Старото, което не иска да си отиде; новото, което чертае пътя напред

• Времето, историята, паметта
• Човекът - между вчера и утре
• Епилог: към постчовешкото

Поправки и благодарности