Почакай, Слънце

Първата книга на Дора Габе "Теменуги" се появява през 1908 година. Но няколко години преди това списанията "Мисъл", "Демократически преглед" и "Ново общество" поместват нейни стихотворни цикли, които са приети радушно от тогавашните законодатели на естетическия вкус около кръга "Мисъл". Най-благосклонна е оценката на Пейо Яворов, който в редица свои писма до Дора Габе ѝ дава ценни съвети и предлага редакторски поправки, стигащи почти до съавторство. В писмо от 30 юни 1905 година разсъждавайки върху няколко нови стихотворения на Дора Габе, Яворов отбелязва: "Вие се стараете да постигнете съответствие между съдържанието и формата. Това особено личи в стихотворението "Пред мен си днеска пак". Всяко чувство "ако не и всяка мисъл, е преди всичко една мелодия. Стихотворението най-често се поражда в душата на поета като една песен без думи. И тогава неговата задача е - колко странно! - да търси конкретен факт за поетическа експлоатация - да търси сюжет, в който би могъл да облече настроението си. Но ако музикалността в поезията се постига чрез разпоредбата на речта - и щом музиката предшествува всичко друго - то формата тряба да играе в поетическото творчество безспорно видна роля."

Яворов съзира още в ранните опити на поетесата рядко срещаното качество на богато художествено въображение и тяга към пластическата дълбочина на лирическия рисунък. И затова той ѝ обръща специално внимание, че само истинските художници-поети "могат да установят, съзнателно, оная хармония между външната и вътрешната страна на своите работи, която им придава значение и дълговечност. Защото, да намери човек тъкмо подходящата форма за дадена поетическа работа, то значи да отнеме възможността на други подир него да откриват още един път Америка. Мене ми се иска да видя у Вас един несъзнателен стремеж към нещо такова."

"Големият поет се впечатлява от свежестта на младото дарование и лъчезарността на нейната непокварена душа. Тя притежава усещането за общност на човешкото и вселенското, за взаимосвързаност на индивидуалните човешки трепети и невидимите вибрации на природата. Разбира се, тук ще видим отзвук от мировата печал на символистите, но вече се усещат кълновете на оригиналния лирически рисунък, който през годините Дора Габе ще избистря и формира."
Иван Гранитски

Дора Габе е българска поетеса, писател, есеист, преводач и критик, известна още като "примата" на българската поезия. Тя е една от първите поетеси, които си прокарват път в българската литература, която до тогава е била изцяло мъжки свят. Авторка е на десетки книги за малки и големи, като творбите ѝ са издадени на повече от 15 езика. Габе е сред учредителите на Българо-полския комитет (1922 г.) и е председател на Българския ПЕН-клуб (1927 г.). Дора Габе живя дълъг и интересен живот, оставяйки след себе си огромно поетично творчество, което се превърна в истински духовен мост между миналото и бъдещето!

Изидора Петрова Габе, както е истинското ѝ име, е родена на 28 август 1888 година в град Харманлък, Добричка област в семейство от еврейски произход. Баща ѝ Петър Габе е публицист и общественик, преселил се от Одеса в България. След като завършва гимназия във Варна, Дора се записва да учи естествени науки в "Софийския университет", а по-късно филология в Швейцария и Франция. Първото стихотворение на бъдещата талантлива поетеса "Пролет" е публикувано през 1900 година в списание "Младина", когато Габе е все още студентка. Истинският ѝ творчески дебют са стихотворните цикли, публикувани в списанията "Мисъл", "Ново общество" и "Демократически преглед" в периода 1905-1906 година, които се превръщат в литературен феномен. В първата си лирична стихосбирка - "Теменуги" (1906 г.) силно се усеща влиянието на сантиментализма, така присъщ и модерен в началото на века. Младата поетеса споделя в нея любовните си преживявания и сърдечни вълнения. Редактор на този сборник е талантливият поет Пейо Яворов, който заедно с приятелството си дава на Дора и първите уроци в областта на поезията.

Дора Габе се отнася към поетите, които не обичат да бързат - те трупат в себе си в продължение на години чувства и вълнения, търпеливо чакайки часа на своята изповед. Втората ѝ стихосбирка, озаглавена "Земен път" се появява дванадесет години след първата и представлява художествена живопис и психография на лиричната героиня, изобразена във време на личностно консолидиране и в търсене на нови посоки в живота. Една от постоянно присъстващите теми в творчеството на Габе е любовта. В някои от стихотворенията, включени в сборника, вече се усеща любовната мъка и сянката на раздялата. В тях са вплетени ревност, гняв, укор към съперницата, гласове на болка и отчаяние. Известно е, че през 1922 година съпругът на Габе - професор Боян Пенев вече е бил запознат и е изпитвал чувства към вечната съперница на Габе в поезията и в личния живот - талантливата поетеса Елисавета Багряна. И двете са считани за примите на българската поезия, обаче както не рядко се случва, са влюбени в един и същ мъж - съпругът на Дора. Странно са преплетени съдбите на тези трима велики творци - по стечение на обстоятелствата Габе остава негова съпруга до края на живота му (1926 г.), а Багряна - любима.

Дора Габе развива активно таланта си в областта на детската литература, като книжки за деца започва да пише след Първата световна война. Първото ѝ детско стихотворение "Катето и Джори" (1921 г.) е включено в "Златна книга на нашите деца" на Александър Божинов. Първата ѝ детска книжка - стихосбирката "Малки песни" излиза през 1923 година. Оттогава поетесата е издала множество сборници с разкази, повести, приказки, стихове, сред които се открояват - "Калинка - малинка", "Зън звънчета", "Бяла люлчица", "Птичи пера", "От слон до мравка" (заедно с художника Илия Бешков). Книгите на Габе за деца от 20^-те до 60^-те години са настолно четиво на няколко поколения български деца и принадлежат към класиката на детското литературно наследство. Особено място в творчеството на Дора за деца заемат мемоарните импресии, събрани в книгата "Някога". От началото на второто десетилетие до края на 30^-те години Габе обнародва поезия за възрастни и деца, пътеписи, разкази, есеистична проза, импресии, отзиви за театрални статии по въпроси на чуждестранната и българска литература в списанията "Съвременна мисъл", "Златорог", "Демократичен преглед", "Изкуство и критика", във вестниците "Слово", "Вестник на жената", "Свободна реч", "Зора", "Женски глас" и др. След 1944 година публикува в литературния и периодичния печат, както и в детските списания "Славейче", "Дружинка", "Деца, изкуство, книги" и др. От 1917 година до края на живота си Дора Габе се занимава с активна преводаческа дейност, като превежда от полски, чешки, руски, френски и гръцки езици творбите на Адам Мицкевич, Мария Конопницка, Станислав Виспянски и много други. По това време във връзка с преводаческата си дейност тя многократно посещава Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция, Великобритания, като в някои от пътуванията я придружава съпругът ѝ. В късните творби на поетесата - сборниците "Почакай, Слънце" (1967 г.) и "Сгъстена тишина" (1973 г.), както и в ранните, все още присъства темата за живота и смъртта, но тя придобива вече друго звучене: волята и твърдостта на човешкия дух са противопоставени срещу всемогъществото на смъртта. При това тези стихотворения са дълбоко лирични, базирани на личен опит и преживявания. Поетичният език на Габе е емоционално наситен, всяка дума не е случайна, значима е, в него присъстват различни интонации.

Дора Габе умира на 16 ноември 1983 година на 95-годишна възраст.

Захарий Стоянов ООД
София, 1784
ул. Боян Дамянов 7
office@zstoyanov.com

Теменуги

• Лирически песни 1908 г.
• Животът ли шуми посред света безкраен
• И чаках аз с измъчено сърце
• Унесено се вглеждах в небесата
• Бе тиха нощ. В водите посребрени
• Пред мен морето светло се разстила
• Да бих могла душата си препълнена
• И искала бих аз да пея в тая нощ
• Облъхна веселата пролет
• В кристала на мечтите ти детински
• Минува полунощ, лениво грей луната
• Ти тъжен си, като молитва тъжен
• Във горд полет, развял платната волно
• Летят тревожно чайки над вълните
• Рояци гарвани прелитат, грачат
• Да бих аз срещнала тоз поглед тих и ласкав
• Да бих могла във таз сребриста нощ
• Сама, сама останах във света
• Душа, душа, веднъж ли занемяла
• И птички, и цветя, и радостите светли
• В морето, до брега пустинен
• Нощта - тайнствена, сребриста нощ над мен
• Кога вечерен здрач земя и небо слее
• Като саван снегът се тихо стели
• И търсих си до днешен ден мечтата
• Земен път 1928 г.
• Птици
• Идете си...
• Утро
• Прокоба
• Песен
• Струна
• Ветрове
• Да можех да се дам на всички ветрове
• Дай ги двете си ръце отрудени
• Черна пръст
• Не искам да съм гост на чужди пир
• Родина
• Молитва
• Апостолът
• Почакай, слънце 1967 г.
• Непримирима
• Противоречие
• Почакай, слънце
• Тежест
• Буря
• Неспокойствие
• По орбита
• Халюцинация
• Свобода
• Вечер
• Посвещение
• Не мога...
• Хипноза
• Антена
• Два свята
• Разстояния
• Сетива
• Необятност
• Земя
• Занесеност
• Няма
• Сгъстена тишина 1973 г.
• Сама съм
• Недей разкрива себе си
• Не се обаждай
• Недей се приближава
• Не ме докосвай
• Недей очите ми отваря
• Не ме осъждай
• Не говори
• Не казвай: "Вечно с теб"
• Избягах
• Нито една минута

Глъбини

• Разговори с морето 1976 г.
• Поглъщаш топлината
• Пак същата звездата над тебе
• Тишина
• Къде е твойта сянка?
• Усещам твоето дихание
• Коя съм?
• Твоя прилив е очакване
• Няма празно място
• Море, море!
• Спокойно дишаш
• Из избрани стихове 1978 г.
• Човекът
• Помогни
• Тишина
• Да гледам
• Защо?
• Светът е тайна 1982 г.
• Живот
• Спри за минута
• О, Слънце
• Кога?
• Природа
• Мълчи
• Живот, живот!
• Жерави
• Съдба
• Наследство
• Отдих

Чл.-кор Иван Гранитски. Дора Габе - възторгът от необятността на битието