Животните нямат бащи. Поезия

Животните нямат бащи

Прашните лъчи на вялото слънце
пробиват тънкото надраскано стъкло
и се приземяват върху празния ъгъл
на кухненската маса,
където майка ми не слага вече прибори,
макар че до миналата седмица
го правеше.
Побутвам последното парче пица,
останало от снощи.
Котката, която прибрах от улицата онзи ден,
мърка на пода.
Дали зъбите ѝ са достатъчно остри,
за да пробият твърдата коричка,
която запазих.
Дали, ако ѝ я подам,
ще се покатери на стола,
за да заеме свободното място.
Евгения Динева

"Поезията на Евгения Динева не е обичайната разходка назад, тя не е носталгия по детството и невинността, дори напротив. В Животните нямат бащи откриваме фин психологизъм, който изследва не какви сме, а защо сме такива. Кое ни кара да се чувстваме недостатъчни и ни прави трудни за обичане; как сме допуснали "тиранията да се превърне в навик", как невниманието към детайла на ежедневните битки ражда пукнатини в сърцето."
Ренета Бакалова

Евгения Динева е автор на поезия и проза на български и английски език. Била е стипендиант на фондация Елизабет Костова за созополските семинари по творческо писане, издание 2023 г., както и на Passengers Journal. Животните нямат бащи е дебютната ѝ стихосбирка.

Евгения Динева (1990) е завършила индология в Центъра за източни езици и култури към СУ Св. Климент Охридски със специализация в Централния институт по хинди в Агра, Индия. Магистър е по културна дипломация и геополитика. Нейни текстове са публикувани в Oxford Poetry Library, The Hong Kong Review, Ethel и др. Удостоена е с писателска стипендия на Traduki за 2025 г. Авторка е на стихосбирката Животните нямат бащи (2023), класирана в краткия списък на Литературните награди Перото и отличена в конкурса Добромир Тонев (2025).

Скрибенс-Медийна група
София, 1309
жк Света Троица бл. 145-В вх. В ет. 15 ап. 151
georgi.gavrilov@gmail.com

Път през нищото
Първият път, в който се удавих
Таксидермия
International Dateline
Това, което не знаех
Сигурност
Порцелан
Котешки хазарт
Разровена земя
4 сутринта в понеделник
Tartaros
Пастели
В началото на вечния прилив
Чупливо постоянство
Костите ми се смаляват
Дълбочини на мълчанието
Остани с мен
Краят е монохромен
Всички пожелания
На коя планета си поемаме въздух
Безвремие
Годишни времена
Инструкции за отправяне на поздравления по телефона
Празни пространства
Кучето ми спи на балкона
Въглероден оксид
Вкусът на любимия цвят
Кръговрат
Незабравки
Метличини в небето
Момичето отсреща
Разпад
Тиранията е навик
Медузи
Животните нямат бащи
Принцип на справедливостта
Щастие в хартия
Парчета човешки лица
Свобода или смърт
По свой образ и подобие
Наследство
Трънливи карамфили
Добър вечер, лош ден
Равносметка
Отведи ме у дома