Второ издание.
"Сред неизкушените с математика изследователи качествените методи се ползват с голяма почит. Считат се за незаменимо средство да се достигне до сърцевината на явленията, преживяванията, същността на нещата. Сред математически образованите качествените методи предизвикват подозрения за научна некомпетентност. Отсъствието на строги статистически процедури за проверка ги навежда по-скоро на съмнения, отколкото да ги скланя към доверие.
Наистина ли качествените методи са толкова безпомощни, че не заслужават признаването им като научни?
В контекста на поставения въпрос известна светлина хвърля антиномическото деление на подходите в науката на emic и etic, въведено от лингвиста К. Пайк (1954): Когато се говори за emic подход в науката, се има предвид изучаване как хората в дадена култура конструират света, в който живеят. Подход вътрешен, емпатичен, с разбиране на реалността, която се описва.
Когато се говори за etic подход изследователят се разполага отвън, на дистанция, обяснително. Информацията се интерпретира, като се налагат неговите възгледи - парадигма, хипотеза, изследователски модел, категориален апарат и пр.
Качествените методи са по-близко до емическия тип изследвания. Една метафора, която ни е оставил Г. Блумер, оприличава изследователя, който използва качествени методи, на чаена лъжичка. Когато стои извън чая, тя може единствено да прави догадки за неговата топлина. Само когато се потопи в него и достигне неговата температура обаче, тя ще „узнае“ истински топлината и нейната специфика...
Търсенето на тази специфика, на начина, по който изследваният обект мисли света, сближава emic подхода с философския конструктивизъм - идеята, че хората конструират един субективен свят, който по-скоро отразява техните мисловни конструкти, отколкото да е обективно отражение на заобикалящата действителност.
Качествените методи държат сметка за това, че при „твърдия" подход в науката, изследователят подхожда към изследваното явление със своя система от познавателни конструкти, която налага върху конструктната система на изследвания обект и по този начин я изкривява и изопачава. Именно тази слабост е характерна за etic подхода. Качествените методи изповядват „мекия“ подход: съпреживяването, наблюдението отвътре, сливането с изследвания обект. Целта на качествените методи е изследователят да се добере до съкровената същност на нещата и да ги опише така, както те се явяват и в значението, което имат за конкретните индивиди."
Из книгата
Начало 
