Беззвездното море

Беззвездното море Ерин Моргънстърн Времетраене: 1:19 мин. Бунтарката Дженифър Матю Времетраене: 0:59 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

Дълбоко под земната повърхност, на бреговете на Беззвездното море, има лабиринт от тунели и зали, пълни с истории. Входовете, които водят до това светилище, често са скрити - насред избуялата горска трева, в нечий дом или там, където видимото е невидимо. Но тези, които търсят, ще намерят. Техните врати ги очакват.

Закари Езра Роулинс търси своята врата, макар да не го осъзнава. Той следва песента на няма сирена, която необяснимо му подсказва, че е предназначен за друго измерение. Когато открива мистериозна книга в университетската библиотека, той започва да чете, завладян от истории за нещастно влюбени затворници, изгубени градове и безименни послушници. Прелистването на страниците го отвежда до история за собственото му детство, невъзможно написана в книга, много по-стара от него.

Пчела, ключ и меч, изографисани на корицата, водят Закари към двама души, които ще променят хода на живота му - пламенната и загадъчна Мирабел и босоногия красавец Дориан. Тези непознати ще отведат Закари в опияняващ свят, пропит с магия и романтика. Насред извиващите се тунели, пълни с книги, в позлатените бални зали и на потъмнелите от вино брегове, се простира централата на тайно общество, за чиято съдба се води ожесточена битка. Докато тримата навлизат все по-дълбоко в тайните, митовете и историите на тази интригуваща вселена в търсене на отговори, орисниците хвърлят заровете на една любовна история отвъд границите на времето, в която се преплитат сюжети за пирати, художници, измамници и кораби, кръстосващи Беззвездното море.

Ерин Моргънстърн е писател и артист. Учила е театрално и студийно изкуство в Колидж Смит. Живее в Масачузетс. "Нощният цирк" е първата ѝ книга, с която постига огромен успех по света.

"Минали няколко дни, преди да събере смелост да запее. Никога не е харесвала гласа си, но по време на своя плен, освободена от срам и очаквания, тя запяла, в началото тихо, после - по-ясно и по-смело. Гласът, върнат от ехото обратно към ушите ѝ, се оказал изненадващо приятен. Изпяла всички песни, които знаела. Сътворила и свои собствени. В моментите, в които не успявала да измисли текстове за песните си, съчинявала безсмислени езици на комбинации от звуци, които намирала за приятни. С изненада установила колко бързо е минало времето. Сега вратата се отваря. Влезлият послушник държи в едната си ръка халка, на която са нанизани множество пиринчени ключове, а другата протяга към нея. Върху дланта му лежи малък метален диск с релеф на пчела. Приемането на пчелата е следващата стъпка по пътя на послушничеството. Това е последният ѝ шанс да се откаже.

Тя взема пчелата от дланта на послушника. Той се покланя и ѝ прави знак да го последва. Младата кандидат-послушница прехвърля топлия метален диск из пръстите си, докато върви след водача си по тесните, осветени от свещи коридори. По протежението на стените се простират безкрайни книжни полици, в нишите, покрай които минават, има различни по вид маси и столове, и купища книги и статуи. Девойката минава покрай една статуя на лисица и я потупва по кожухчето - очевидно популярен обичай, от който първоначално релефната козина между ушите на статуята е станала гладка като стъкло.

Някакъв по-възрастен мъж, прелистващ страниците на една книга, вдига поглед, разпознава процесията, притиска два пръста към устните си и ѝ кимва. На нея, не на послушника, след който върви. Жест, издаващ уважение към позицията, която още не ѝ е официално присъдена. Младата жена навежда глава, за да скрие усмивката си. Двамата с водача ѝ се спускат по позлатени стълбища и минават през виещи се коридори, в които никога преди не е стъпвала. Тя забавя ход, за да разгледа картините между етажерките с книги - на тях са изобразени дървета, момичета и духове. Послушникът спира пред една врата, на която е нарисувана златна пчела. Избира ключ от връзката и отключва вратата. Тук започва посвещението.

Церемонията е тайна. Детайлите са известни единствено на онези, които преминават през нея, и на онези,
които я изпълняват. Доколкото някой може да си спомни, тя винаги е протичала по един и същи начин от самото начало. Щом вратата със златната пчела е отворена и прагът е прекрачен, послушникът обявява името на младата жена. С каквото и име да са я наричали в предишния ѝ живот, вече никога няма да го използват, когато се обръщат към нея, то ще остане в миналото. Някой ден може да се сдобие с ново име, но за момента е безименна.

Стаята е малка и кръгла, с висок таван - умалена версия на килията ѝ за размисъл. В единия ѝ край се виждат обикновен дървен стол и висока до кръста каменна колона, завършваща с метална купа, в която пламти огън. Огънят е единственият източник на светлина в помещението. По-възрастният послушник посочва стола на младата жена. Тя сяда на него с лице към огъня. Гледа танцуващите пламъци, докато не завържат черна копринена превръзка през очите ѝ. Церемонията продължава невидима."
Из книгата

АЛТО Комюникейшънс енд пъблишинг ООД
София, 1528
ул. Поручик Христо Топракчиев № 11
sales@enthusiast.bg