Закови деня

"Преди 13 години в Кипър на първи март (Баба Марта) отивам на работа с мартенички. Имах изпратени от България, а и в Лимасол има български магазин, където продават такива и жената, която ги продава, е много мила. Няма да казвам нищо, но едно ходене да поръчам една питка в български ресторант във Виена ме отказа да ходя в българските магазини тук. Не знам какво толкова направих, с какво ги обидих, че говорех на български ли, но минало-заминало и вече не ходя. Та, жената в Лимасол имаше мартенички през цялата година и си бяхме купили по още две.

Шефът ми цял ден ме гледа някак любопитно. Не ме пита нищо. На другия ден пристъпва от крак на крак и ме пита: Абе, Георгия, откъде ги вземате тези гривнички? Дъщеря ми много ги харесва. Аз започвам пак да обяснявам за тези гривнички - нещо, което вече 13 години правим навън, но той слуша с интерес. После извика брат си и му каза: Бягай до Лимасол и купи такива неща, Вземи... вземи 30. Не вземи 50."
Из книгата

"Ентусиазмът, с който гледам на остатъка от деня е равен на този в погледа на умряла риба. Всеки ден."
Гери Дечева