Теория на моралните чувства

"В епохата на Просвещението чувствата, в това число и моралните, привличат вниманието на мнозина проникновени наблюдатели на човешката природа, което позволява спецификата им да изпъкне на фона на традиционното недоверие към страстите и да получат подобаващо признание наред с упованието в разума. Именно Адам Смит обаче е онзи, който се осмелява да обясни - по модела на естествознанието - общите принципи, управляващи тези чувства, да изведе с тях моралните съждения, с които преценяваме поведението и характера на другите и на самите нас. Това прави "Теория на моралните чувства" бестселър не само в Шотландия и в Англия, но и във Франция и в Германия, където преводи се появяват паралелно с ключовите книги на Ж. Ж. Русо от 1762 г. Славата на Смит стига и до Русия по времето на Екатерина II. През следващия XIX в. я засенчва Богатството на народите. Но тезите не губят отрезвяващия си ефект, дори когато връзките между етиката и икономиката излиняват съвсем."
Проф. Стилян Йотов

• За усета за благоприличие
• За симпатията
• За удоволствието от взаимната симпатия
• За начина, по който съдим за приличието или неприличието на чуждите чувства според съзвучието или несъзвучието им с нашите собствени
• Продължение по същата тема
• За добродетелите, свързани с дружелюбието и уважението
• За степените на проявление на различните страсти, които са съвместими с благоприличието
• За страстите, произлизащи от тялото
• За онези страсти, които произлизат от определени поврати или навици на въображението
• За антисоциалните страсти
• За социалните страсти
• За егоистичните страсти
• За въздействието на благополучието и неудачите върху съжденията на човека относно приличието на дадени действия и защо е по-лесно да си спечелим неговото одобрение, когато той се намира в едното положение, отколкото когато се намира в другото
• За това, че макар симпатията ни към чуждата жалост обикновено да е много по-силна като усещане от симпатията ни към чуждата радост, тя често пъти изобщо не може да се мери със силата на онова, което изпитва пряко засегнатият
• За произхода на амбицията и разграничението между ранговете в обществото
• За покварата на моралните ни чувства, до която води склонността да се възхищаваме на богатите и великите и да презираме или пренебрегваме бедняците и хората със скромно потекло

• За възприятието ни за чуждите заслуги и недостатъци
• Въведение
• За това, че деянията, които изглеждат подобаващ обект на благодарността ни, изглежда, заслужават и награда; и по същия начин деянията, които изглеждат подобаващ обект на негодуванието ни, изглежда, заслужават и наказание
• За подобаващите обекти на благодарност и негодувание
• За това, че където липсва одобрение спрямо поведението на предоставящия дадена услуга, има твърде малко симпатия към благодарността на получаващия я; и извършващия дадено провинение, липсва симпатия към негодуванието на потърпевшия
• Преглед на предходните глави
• Анализ на усета ни за заслуга и недостатък
• За справедливостта и благодеянието
• Сравнение на тези две добродетели
• За усета за справедливост, усета за разкаяние, и осъзнаването на заслугите
• За ползата от тази естествена способност
• За влиянието на късмета върху човешките чувства с оглед на заслугите и недостатъците на дадено деяние
• За причините за това влияние на късмета
• За обхвата и степента на влияние на късмета
• За крайната причина за тази неконсистентност на чувствата

• За принципа на самоодобрението и самопорицанието
• За стремежа да бъдем хвалени и този да бъдем достойни за похвала; за страха да не бъдем порицани и страха от това да не се окажем достойни за порицание
• За влиянието и авторитета на съвестта
• За природата на самозаблудата и за произхода и употребата на общи правила
• За влиянието и авторитета на общите правила на морала и за това колко правилно е да гледаме на тях като на божествени закони
• В кои случаи усетът за дълг би трябвало да е единственият ни мотив и в кои случаи би трябвало да взаимодейства с други мотиви

• За красотата, която впечатлението за полезност придава на всички произведения на изкуството, и за широкото влияние на този вид красота
• За красотата, която впечатлението за полезност придава на хорските характеристики и постъпки; и доколко възприятието за тази красота може да се разглежда като един от изначалните принципи на одобрението

• За влиянието на обичаите и модата върху понятията ни за красота и уродливост
• За влиянието на обичая и модата върху моралните чувства

• За характера на индивида и доколко той влияе на собственото си щастие; или за благоразумието
• За характера на индивида и как той може да повлияе на чуждото щастие
За реда, по който природата определя кои да бъдат обекти на загриженост и внимание
За реда, по който природата определя кои общества да бъдат обекти на благодеяние
За универсалната добронамереност
• За самоконтрола
• Заключение

• За въпросите, подлежащи на изследване в една теория на моралните чувства
• За различите обяснения за природата на добродетелта
• За онези системи, според които добродетелта се състои в приличие
• За онези системи, според които добродетелта се състои в благоразумие
• За онези системи, които добродетелта се състои е добронамереност
• За безнравствените системи
• За различните системи, които са се сформирали във връзка с принципа на одобрението
• За онези системи, които извеждат принципа на одобрението от себелюбието
• За онези системи, според които разумът е принцип на одобрението
• За онези системи, в които принцип на одобрението са чувствата
• За начина, по който различните автори са разглеждали практическите правила на морала