Баща ми е прочутият Матео

"– Кога си роден?
– Амиии... отдавна... В документите пишеше, че през 1726-а. Но пък там по едно време бяха сбъркали и името на баща ми, та кой знае...
– Не е ли Матео Гофрилер?
– Да бе! Вече никой не се съмнява в това. Но преди години специалистите твърдяха, че съм от рода на Бергонците... Смешна история, може да си я чувал. Тя доста нашумя преди време.
– Какъв красив лак - прозрачен, а и тези благородни оттенъци на червено и жълто...
– Нали? Всички го казват... Разгледай и ефовете, шийката, главичката - много са елегантни, виждаш ли?
– Кажи, това с лака, и със звука... Отдавна се говори за тайната на прочутите италиански инструменти.
– Е, имаме си нашите малки фамилни секрети. За някои през годините се досещаха, други са забравени. Тогава се работеше повече с естествени продукти, химията не беше толкова развита. Но главното... Вече мога да ти открия тайната: разбрах, че баща ни Матео е бил много талантлив и истински Голям Майстор."
Из книгата

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com

Тази Страдивари, дали сме се виждали някъде?
Хайде на работа
Ако искаш да печелиш - това е от друга опера
Ех, Венеция
Цената ни, разправят, постоянно растяла
Тя беше на двайсет, много талантлива
Странна, неочаквано дълбока музика
Елфи и джуджета, пчелички и бръмбари
Има да учи още момчето
Франц се казваше авторът
Отиват да се снимат, на фотограф
Ако съм знаел, че може да се напише концерт като този, отдавна да съм написал
Солата са кратки
Аз без него мога, той без мен - не
Ах, ние от Кремона!
Дървата в печката пукат, сместват се със звуците на челото
Можеш и човек да убиеш с това
"Кой кой е" е трудно да се каже
Все някакви странни истории
Няма ноти
Внимавай, челото!
Благороден човек беше Давид!
Луд умора нема!
Просто по-силно... силно и просто!
Измисля ги едни такива
Как казахте... Пикасо?
Стига вече!
Давали сте струни?
Колеги
Много свирите!
По реката
Интересни звуци
Мислех, че още се настройвате
Водката е за мен!
Форте със съпровод на виолончело
Senza basso
Ваканцията бързо свърши
Амати или Страдивари
Прекалиха тогава с рекламата
Виена си е Виена
Ако ни е писано, ще свирим хубаво
Като не върви - не върви!
Така по-добре звучи
На твое място не бих ги пуснал
Лека и ефирна
С това виолончело - втора класа?
Мястото ми е до солиста
Харесва ми да ме сравняват с тенора-любовник
Трябва ли да се гордея?
Ама и вие сте едни!
Мистър Едисон, аз съм Брамс, д-р Брамс
Трябва непременно да го научите
Никак не ми се мълчи
Разговор със солиста
С тази Дел Джезу се знаем
На твое място веднага бих го взел
Забелязвам, че напредвам
Ах, Италия
Vanitas vanitatum
Помниш ли, там се срещнахме за първи път?
Вместо послеслов