"Обожавах да бродя из Стария град, да вдишвам дълбокия дъх на история и мистичност, наблюдавах го във всеки час на денонощието, разхождах се сред тесните каменни улички от варовикови плочи в преливащи кехлибарени тонове с коралови нишки, разглеждах мълчаливите стари сгради и дебелите зидове, зад които срамежливо подаваха клони палми и лимони. Над града се стелеше тишина, безтежност и привидно спокойствие, туристите ги нямаше, уплашени от атентатите през Втората интифада. Това ми позволяваше спокойно да обикалям и да прониквам в различни кътчета на това уникално място, да разговарям с търговците от дюкяните, които притежават завиден нюх за хората и качества на психолози, да се сприятелявам с местните жители, които ме респектираха с вежливото си и любезно отношение, но и със самочувствието, че живеят на пъпа на света.
Посещавах църкви, влизах в манастири с кротки целомъдрени монахини, които бяха еталон за религиозна добродетел. Слушах чудесни концерти в красиви нови сгради и стари катедрали... С помощта и с указанията на местните жители намирах скрити цистерни за вода, манастири, сгушени сред тайните на града, които нямаше как да открия сама, параклиси, хранилища с уникални икони... Спомените от всички тези срещи освен в бележниците трупах и дълбоко в себе си, тъй като ме спасяваха от ежедневието, защото тук попаднах в света на едно уединено със самата история човечество, която протича през това толкова древно, сложно и противоречиво място. Вечер, когато излизах от Стария Йерусалим, под светлината на жълтеникавото улично осветление и сред тишината на заспиващия град, дочувах стаени църковни песнопения и шепот от молитви. Докато крачех към колата, ме съпровождаха звездите на юдейското небе - блещукащи, приятелски и близки. И за сетен път осъзнавах колко обичам този докоснат от светостта пленителен град - размирен и жесток в цялата си хилядолетна история..."
Райна Дормишкова
Начало 
Рейтинг: 9.00 / 2 гласа 
