Обобщено изложение на историческите събития 811 г. - 1057 г.

Драги читателю,

В ръцете си държиш едно произведение на световната класика, а именно: „Ioannis Scylitzae Synopsis Historiarum / Rec. Io. Thurn. Berolini et Novi Eboraci, 1973“ на източно римския историк Йоан Скилица в превод от старогръцки на български. Йоан Скилица, роден след 1040 г., починал в края на XI – началото на XII век, е произхождал, вероятно, от малоазийската тема Тракисион. Заемал високи държавни постове: бил магистър, проедър, епарх, а накрая куропалат и друнгарий на виглата в Константинопол. Бидейки магистър → проедър → епарх → куропалат → друнгарий на иглата това показва кариера на човек, който се издига от висш аристократ до ключов военен и дворцов сановник, близък до императора. Това определя и ценността на сведенията с които разполага и оттам и ценността на неговото забележително историческо произведение „Обобщено изложение на историческите събития“, което е посветено на събитията от 811 – 1057 г. и представлява своеобразно продължение на „Хронографията“ на Теофан Изповедник, към когото Скилица сам се позовава в предговора си, възхвалявайки го като най-достоверния историк, в контраст с когото се критикуват неговите собствени съвременници (по-специално „главния философ“ Михаил Псел). Сред своите предшественици и източници авторът споменава също Йосиф Генезий, Лъв Дякон, Теодор Дафнопат, Йоан Лидийски и др. За историята на аморейската и македонската династии трудът на Йоан Скилица има първостепенно значение както от информационна, така и от историческа гледна точка, тъй като нерядко в своите характеристики историкът от XI век се разминава с оценките на авторите, на чиито свидетелства се опира. Може да се предположи, че този писмен паметник се е ползвал с авторитет и сред съвременниците: във всеки случай, Георгий Кедрин, създавайки на прехода между XI и XII век своя компилативен „Синопсис“, за периода 811 – 1057 г. практически дословно е възпроизвел текста на Йоан Скилица, чието произведение доскоро беше известно в науката единствено в изложението на Кедрин.

В ръкописната традиция са се запазили няколко преписа, които продължават изложението на събитията до 1069 г. Тази версия на произведението получи условното наименование „Хроника на продължителя на Скилица“. Остава спорна и приписването на Йоан Скилица на така наречената „Бележка до император Алексей I Комнин“ (1092 г.).

Един от преписите от средата на XVI век на „Хрониката“ на Йоан Скилица, съхраняван в Националната библиотека в Мадрид (Madrid. Biblioteca Nacional de España, VITR/26/2 | Biblissima)1, известен под името „Мадридският Скилица“, е прочут с високохудожествените си миниатюри, илюстриращи разнообразни аспекти на византийската история, живот, бита, придворния ритуал и военните събития.

Нека предварително отбележим, че Скилица не пише Хроника, както много други автори в древността, а описва тематично събития, така че в последващи глави се срещат описания на събития случили се преди описаните в предишните глави.

За подхода на Скилица към историческите сведения той сам казва следното: "... Защото, като написаха (неговите предшественици) исторически събитията от своето време – и малко преди него – един със съчувствие, друг с неприязън, трети от любезност, друг пък както му е било поръчано, и като съставиха своята история, различавайки се един от друг в разказа за едни и същи събития, изпълниха слушателите с замайване и объркване. А ние, одобрявайки труда на онези мъже..., като прегледахме с точност историческите книги на гореспоменатите автори, и като отстранихме онова, което е казано пристрастно или от любезност, и като оставихме настрана различията и противоречията, и като изстъргахме всичко, което намерихме да се доближава до измислицата, а събрахме онова, което е правдоподобно и не отпада от вероятното, и като прибавихме и онова, което без писменост сме научили от старите мъже, и като съставихме всичко това под един поглед, оставихме на по-късните поколения лека храна и добре смляна реч."

За българската историография, тази хроника е безценна за периода от войните на Крум до нападенията на печенегите в завладяната от Източната римска империя България и идването на власт на Исак I Комнин."
Д-р Николай Иванов Колев, Херцогенаурах, 01.06.2026 г.

Роден в Габрово, Николай Иванов Колев израства в скромно семейство. Баща му е учител по физика, а майка му текстилна работничка. След като завършва и преминава периода на казармата, Колев започва да върви по стъпките на баща си и дори надминава постиженията му. През годините Николай Колев следва кариера на професионален учен. А с поставянето на ясно определена цел, естествено, идва и успеха. През 1988 г. Колев става доктор на техническите науки в България. След удостояване с Хумболтова стипендия работи в Центъра за ядрени изследвания в Карлсруе през 1984 - 1985 г. След удостояване с награда на Университета в Кобе през 1990 за кратко време е гост-професор в този университет. От 1992 г. започва работа като старши експерт в компания Сименс, където е началник отдел до края на професионалната си кариера.

През периода от 1977 г. до 2014 г. създава около 30 технически изобретения, публикува около 300 научни труда, между които и монографията в 5 тома, издадена от издателство Шпрингер на английски: Динамика на многофазните потоци. Друга част от научните публикации са от света на историята: Българска история до XII век през погледа на старите автори, Кубрат, Отнесени от източния вихър, Учителите на българите и други.

ГУТА-Н
Габрово, 5300
ул. Никола Войновски № 26, вх. Б
nikolay.kolev@herzovision.de