Clair de Lune

Clair de Lune Жюстин Томс Времетраене: 1:09 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

"Може ли да има нещо общо между Алиса в Страната на чудесата и Престъпление и наказание? Публикувани са почти по едно и също време - в 1865 и 1866 година, съответно в две далечни една от друга земи: кралство Великобритания и царска Русия. Но докато четях Clair de lune, усещах как думите завихрят познати картини и споделени събития от моя живот (без оглед на национална принадлежност), а синкопираният слог на разказвачката ме тегли през тунела на времето към преживяното от поне три поколения на съдбовния XX век. Който успее да стигне до дъното - в каменоломната, - не го посрещат с чаено парти, а го налагат за наказание, заедно с новороденото бебе (като в Алиса).

Връщането нагоре е в съвсем друг свят, разрушен, ограбен, но озарен и озвучен от плахата Лунна светлина. Звуците ѝ дават глътка въздух, намират човещина в най-тъмната сянка, за да отместят болката, както лагеристките местят големия камък от сивата канара. И понеже литературната алегория отразява в огледалото си малките радости и голямото страдание, то историите на фината арменка, бременната туркиня, образования българин, завистливия портиер и озверелите слуги на уж хуманния следвоенен режим разкриват нови персонажи във вечната морална дилема на Престъпление и наказание. А за прокудените от трите исторически превратности на XX век книгата е истинско лечебно откровение, но и полезен преговор на неусвоените поуки за XXI век."
Мариана Мелнишка

"Каква съм? И аз не знам вече каква съм. Изгубена съм. Никаква. Никаква не съм. Плаче ми се. Едва сдържам сълзите си.
Родена в Истанбул. Дете на търговци.
Арменка. Бежанка от кланетата.
Студентка по право в Париж. Само до втори курс.
Съпруга на Ал, когото отведоха на разпит и никога не се върна.
Майка на Луси, която е на небето.
Майка на Зарко, който е в здраво социалистическо семейство.
Бивш човек, както ни наричат сега.
Още една лагеристка на каменната кариера.
Никоя не съм."
Из книгата

Книгата е част от поредицата Нова българска проза на издателство Ерго.

Ерго
София, 1799
бул. проф. д-р Ал. Теодоров-Балан №16
office@ergobooks.eu