Въведение. Защо към и преди
Аристотел? Status quaestionis.
Автобиографични и хронологични уточнения за изследването.
Понятийни разграничения, дефиниране на обхвата и замисъла му
Справедливото и справедливостта според двамата създатели на историографията и в съвършената атическа трагедия- Херодот за справедливото и справедливостта
- Несправедливото деяние като причина за война и двигател на историята и историите
- Снемането на митологическото - историята на Елена
- Съновидения, оракули и личби - къде сред тях е справедливостта?
- Първият отговор: справедливостта като надчовешка сила
- Вторият отговор: справедливостта като човешка преценка, човешко правосъдие
- Третата възможност: справедливостта в семейството
- Четвъртият отговор: справедливото се постига в общностната уредба
- Справедливото в управлението на мнозинството
- Свободата и проблемът за противостоенето между Европа и Азия
- Справедливостта и справедливото според История на Пелопонеската война на Тукидид
- Тукидид като създател на историята на съвременността
- Тукидид като философ на историята
- Тукидид като софист
- Картография на речите в произведението
- Философстването в антилогиите в История на Пелопонеската война
- Човекът е мяра на всички неща, които водят до война
- Хуманизъм и морализъм, а не морален релативизъм
- За класическите и философските методи на Тукидид като историк
- Тукидидовото "размишление за метода"
- Апология на софистиката, Херодот и Тукидид
- Как е възможна справедливостта като лична добродетел и справедливото като общностно устройство
- Антигона на Софокъл, или за отвъдността на справедливото
Справедливостта и справедливото - от Платон към Аристотел- Онтология на справедливото и справедливостта в Държавата на Платон
- Чия е справедливостта, или за субекта на справедливостта и на справедливото
- Справедливото като качество на общностния живот и справедливостта като лична добродетел
- Досократическото онтологизиране на Дике - Правдата
- Софистическо-сократическият контрапункт в Държавата
- Онтологическият отговор: Справедливостта е възможна. Справедливото е възможно
- Персонификацията на добродетелите в Персийския разказ на Сократ в Алкивиад
- Сократ и Алкивиад. Сократ и Платон
- Интересът на Академията към Персия. Интересът на Аристотел към Изтока
- Поучението на Сократ към Алкивиад
- Политическите устройства - решаващото за (не)постигането на справедливото според Платон и Аристотел
- Политическото мислене в диалозите и писмата на Платон
- Ейдосите на политическото в Държавата
- Битийно-космическото обяснение
- Тимокрацията и тимократът
- Олигархията и олигархът
- Демокрацията и демократът
- Фасадната демокрация според Платон
- Кои са търтеи и какво правят те в полиса?
- Тиранията и тиранинът
- Апологията на беззаконието и авторитаризма в Държавникът
- Къде да търсим политическото мислене на Аристотел?
- Политическите схващания на Аристотел като отрицание, но и продължение на търсенията на Платон
- Аристотеловият принос в политическата теория
- Ейдосите на олигархията в Политика на Аристотел
Към осмислянето на справедливото и справедливостта в самата Аристотелова мисловност. Към справедливото: конституционната история на Атина. Към справедливостта: антропологията - фундамент на практическата философия. Никомахова етика, кн. Епсилон: превод и коментар- Как е възможно и постепенно приближавано справедливото? Атинската държавна уредба между философията, историята и конституционализма
- Размислите за държавните устройства в Историята на Херодот
- Държавните устройства като обяснител в История на Пелопонеската война
- От Платон към Аристотел: от нормативизма на предписанието към реализма на описанието
- Еволюция и прогрес в институциите на властта в Атина
- Как е възможна независимостта на съдебната власт?
- Антропологията като корелат на етиката: модалната триада, тялото и душата
- Космосът според Аристотел: съвършено тяло без душа
- Живите същества и техните прекрасни тела
- Полемичното начало на За душата
- Проблемът за тялото
- Душата като принцип на живота
- Мистерията на нуса: божественото в човека
- Никомахова етика. Книга Епсилон
Превод и паралелен гръцки текст
Коментар към превода
Заключение. Човекът трябва да е добродетелен и справедлив, защото има безсмъртен разум. Справедливостта и справедливото са постижими
Everybody knows by heart
Добродетелта като предразположеност. Справедливото, справедливостта и φρόνησις
Справедливост и φρόνησις
Актуалността на Аристотел за...
Епилог. Отговори на въпросите и коментарите в рецензиите и становищата за дисертацията
Библиография и интернет източници
Начало 
Рейтинг: 9.80 / 5 гласа 
