Нещата, на които все още не ни учат в училище

С успеха на книгите влогърът започва да дава множество интервюта, но като че ли най-изчерпателната информация за себе си, той дава в едно свое видео, което публикува в youtube канала си през февруари 2013 г. Започва своята видеоистория като прави рисунки с маркер и разказва: "Аз съм роден в София. Баща ми е арменец, а майка ми българка. Понеже тя е от Перник, често се шегувам, че съм наполовина арменец, наполовина голф двойка". Е, тези думи подчертават типичния хумор на Емил Конрад, но оказва се, че зад лекотата и иронията, с която той подхожда към почти всичко днес, се крият няколко сериозни и изключително трудни за него житейски ситуации. Първата, споделя той, е преместването на цялото семейство. До 8-годишна възраст Емил живее с родителите си в апартамент в София и се радва на много приятели. Майка му работи като фармацефт, а баща му като инженер-архитект. Двамата обаче, припомня си Конрад, били изключително заети. Затова той с нетърпение чака уикендите, в които да прекарва повече време с тях. В този период, както по-подробно разказва самият той, "родителите ми работеха непрекъснато през седмицата, може би затова се привързах толкова много към дядо ми, той непрекъснато ми четеше приказки и ме учеше на арменски език". Един ден обаче идва моментът на местенето и ежедневието на Емил напълно се променя:

"Когато бях втори клас, точно когато беше зимната ваканция, родителите ми дойдоха и казаха, че ще се местим. Нямах много време да го асимилирам, да се сбогувам със съученици и приятели. Събрах всичките си неща в кашони и се преместихме още на следващия ден. Нямах идея къде се местим. Оказа се, че през последната една година родителите ми са строили къща. Така за първи път в живота си започнах да прекарвам повече време с тях."

Е, като казват хората, "пълно щастие няма". След преместването в друг дом на съвсем различно място предстои търсенето на нови приятели. Начало е трудно, но постепенно Емил успява да се сдобие с приятелски кръг. "Когато бях на 11 се сприятелих с едно момиче, което е мой приятел и до ден днешен", споделя Конрад и разказва как с течение на времето нейните приятели стават и негови. Докато не идва следващата житейска трудност - пълна обърканост, неувереност и изгубване в това да прецени кой "е приятел, защото има изгода и кой е истински приятел". Но идва момент, в който съдбата поднася своята помощ в лицето на друго момиче, с което Емил се запознава. А днес с благодарност към нея си признава:

"Точно когато се чувствах най-слаб, тя успя да ме накара да бъда силен. Тя беше човекът, който ме накара да разбера, че аз съм аз. И не е нужно да получавам одобрението на околните. Накара ме да бъда себе си."

След тази трудност обаче животът поднася на Конрад още препятствия. Когато е на 13 претърпява катастрофа с няколко свои приятели. Повечето в приятелската компания тогава са с около 4 години по-големи от Емил. Във фаталния ден едно от момчетата взима колата на баща си и кани Емил и още няколко човека от компанията да се повозят. Обиколката завършва с инцидент, който става изключително ценен урок за Конрад. "Катастрофирахме и може би това беше моментът, в който започнах да приемам живота си по друг начин", разказва той и продължава историята с думите: "Беше точно 4 дни преди 14-тия ми рожден ден, а приятелите ми бяха в болница. Постепенно страхът ми от коли и травмите преминаха, но вече не приемах живота за даденост". С това обаче трудностите в тийн периода на момчето не приключват. Емил посреща друга важна промяна - раздялата на родителите му. Остава при баща си, за който днес открито споделя: "Ako кажа, че е бил най-добрия баща на света, няма да е лъжа. Нещата, които знам днес, ги знам от него. Това, което съм аз днес е заради него".

С течение на времето събитията около раздялата на родителите отшумяват, а Емил постепенно започва все повече да проявява интерес към видеообработката. Гледайки клипове в youtube, още през 2006 година, той решава, че иска да направи подобно нещо. Започва неуверено, като всички клипове снима на английски език. Не след дълго среща подкрепа, но и много подигравки. Въпреки негативните мнения, Емил продължава с мисълта, че така се разсейва и намира място, където да изрази мислите си. Идва момент обаче, в който начинаещият влогър получава още един тежък "юмрук" от живота. Става обект на тормоз и подигравки и скоро след това прекратява правенето на своите видеа. Но съвсем не подозира за следващата трудност в живота.

"Спрях да правя клипове за около година и половина, две. Тогава в живота ми се случи нещо, за което не бях готов. Не мисля, че някой някога може да е готов за него. Баща ми почина. Беше ми трудно, имайки предвид, че той беше всичко, което имах. Но не бях съвсем прав - имах своите приятели. За едно нещо бях сигурен, че баща ми иска от мен да правя нещата, които ме правят щастлив. И да живея живота си на 100%. Така започнах да правя отново клипове. Този път бях наясно, че каквото и да стане, аз ще съм щастлив. Без значение дали някой би харесал това, което правя.

Постепенно се запознах и с други българи, които правят клипове. Именно те ме убедиха да започна да правя клипове на български. Хубавото беше, че открих колко по-приятно е да се изразявам на български език. Лошото - че нямах идея как другите биха го приели. После се появихте всички вие, за което съм много благодарен."

Така самият Емил Конрад завършва своята видеоистория за живота си - от детството до сега, времето, в което е популярен влогър с няколко книги зад гърба.