"Темата за болката и болестта е общо място в белетристиката на
Славенка Дракулич. Виждаме го още от първия ѝ роман Холограми на страха (1987) - в него се проследява съдбата на млада жена, която заминава за САЩ за трансплантация на бъбрек, а после през възприятието на собственото ѝ тяло след операцията се отваря главната тема в творчеството на авторката - тялото, болестта, травмата, с неотменно втъкан автобиографизъм.
След отново женския роман Мраморна кожа (1989) се появява Божествен глад (1995), в който темата за телесността е обострена до канибализъм. После читателят се среща с Все едно ме няма (1999), роман за тялото и травмата, за бруталното изнасилване и неговите последици, на което са изложени жените по време на войната в Босна и Херцеговина.
Романът за мексиканската художничка Фрида Кало се вписва съвсем логично в контекста на предишните романи на Дракулич, а жената, за която се пишат истински биографии и се снимат филми, става обект на писателския интерес не заради комерсиалния потенциал на своята биография, а заради телесната болка, която е била принудена да понася и в крайна сметка я е канализирала в рисуването. Картините, с други думи, могат да бъдат автентичен израз на болката, за разлика от думите, на които това въобще не им се удава - смята авторката. Пред нас е един отлично написан роман, в който Дракулич показва чувство за мярка и равновесие между атрактивната биография на художничката и осмислянето на тялото през болката."
Ягна Поганич
Начало 
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
