Второ издание. ... Поезия, проза, публицистика и други."Драги читателю! Ти държиш в ръцете си първата книжка на литературното списание Ясна мъгла! В Дунавската хълмиста равнина израснаха сътрудниците на нашето списание. В оная Дунавска хълмиста равнина, където текат масленочерна Янтра, плитководна Стара река и почти пресъхнал Черни Лом. Там, където се извисяват високите комини на Комбината за захар - Горна Оряховица, на ДКК Домат - Джулюница, и малко по-ниският такъв на ДКЗ Подем - Овча могила. Там, където раснат едри пиперки, дъхави праскови, сочни дини и огромни тикви. Да, полето ражда тикви, читателю, но както сам ... |
|
|
Годината е 1866. Ирландска монахиня, прелъстена и изоставена от чилийски аристократ, ражда момиче, Емилия дел Валие. Отгледана от любящ втори баща, тя израства като независима личност, противопоставя се на обществените норми и се отдава на призванието си да пише. Изпратена като репортер в Чили по време на гражданска война, Емилия е изправена пред изпитания. Там среща баща си и разцъфва голямата ѝ любов. Емилия дел Валие е поредният пълнокръвен женски образ, изваян умело от Исабел Алиенде, в този завладяващ роман за любов и война, за преоткриване на себе си и за себеутвърждаване. ... |
|
|
Новите лица на литературна Европа. ... По време на своя едногодишен престой в Сараево като представител на международна организация Сахиб (така нарича себе си героят - англичанин, гей, потомък на индийски колонизатори) се запознава с политическата обстановка и местните обичаи в Босна, като ги коментира иронично и на моменти безпардонно. Своите наблюдения за Балканите, комунизма, демокрацията, както и за баклавата, кебапчетата и сватбите, той изпраща всекидневно по мейла на своя любовник в Лондон. Впрочем това, което отначало изглежда като идеална възможност за бързо и лесно печелене на пари на благородна и хуманитарна ... |
|
|
Докато празнува сам Бъдни вечер, пие кафе и коняк, 55-годишният професор Андершен се приближава до прозореца и става неволен свидетел на убийство в отсрещната сграда. "Трябва да се обадя в полицията - мисли си натрапливо той. – Трябва да се обадя в полицията." Но не го прави. Отива до телефона и не вдига слушалката, споходен изведнъж от усещането, че не е в състояние да влезе в ролята на изобличител. И докато той се впуска в разсъждения, взема решения и не ги изпълнява, упреква се за действията и бездействията си, пред читателя се разкрива тайната на романа. Но в разкриването на убийството ли е тя? Имало ли е ... |
|
|
"Сказанието е дългоочакваната трета част от сагата Задругата и задмина всичко написано досега. Добри Божилов впечатляващо израства като автор, и всяка следваща негова книга надгражда и то с много, предходните. Сказанието е далечна предистория на идеята за Задругата, тя се връща към корените на онова познание, което стои в основата не само на Шишмановия замисъл, но и на самото създаване на Българската държава. Книгата е свързана с историята, чрез главния Протагонист на очакваната Четвърта част, който ражда в последната глава на Втората. Синеокият. Но той е просто четящ, и наблюдател, на древно познание, точно както ... |
|
|
Танцуващата с вода разказва историята на смелия Хайрам Уокър, роден в плантация за роби в залязващата и покварена Вирджиния. Негов баща е собственикът на мястото, а майка му е робиня, отдавна продадена в западните щати, където още държат чернокожите във вериги. Без всякакви спомени за нея момчето отраства при своя бял родител, но в редиците на несвободните. До деня, в който на деветнайсет години му се случва нещо необикновено - Хайрам пада в бурните води на реката и по чудо оцелява. Тази среща със смъртта променя живота на младия мъж завинаги. След нея той ще дръзне да напусне единствения дом, който някога е имал, а със ... |
|
|
Изисква се желязна воля, за да спасиш сам себе си... Тринадесетгодишната Лени расте в смутно време. Носена от вълните на страстната, бурна връзка на родителите си, тя се надява, че Аляска ще предложи по-добро бъдеще за нейното семейство и място, където да се чувства у дома си. Готова да направи всичко и да отиде навсякъде заради мъжа, когото обича, майка ѝ, Кора, го следва сляпо в неизвестното. Докато Лени расте в сянката на все по-нестабилния брак на родителите си, тя среща Матю. А Матю - внимателен, мил, смел - я кара да повярва, че един по-добър живот е възможен за нея..."Дръзка и красива история за любовта, ... |
|
|
"Как се пише и живее, когато толкова нищо не е наред, когато, докато плачеш за себе си, плачеш за жените преди теб, заради всички тях или те плачат през теб. Стихосбирката на Катя Димитрова само по определение е дебют, нейното писане знае за болката, но и за иронията, може да бъде романтично и рязко едновременно, уязвимо и смело. Радвам се, като открия такова писане. Книга за неспокойно четене." Георги Господинов "Преди повече от десет години прочетох първите ѝ стихотворения - не ги откривам в тази книга и знам, че Катя дълго е утаявала думите си, докато пораснат за този ярък дебют. Силно женско ... |
|
|
Продължението на Олив Китридж. ... Олив Китридж отново е тук дори по-завладяваща, отколкото я познаваме. Дългоочакваното продължение на отличения с Пулицър роман на Елизабет Страут ни връща в измисленото крайбрежно градче Кросби, за да ни преведе през сложния лабиринт на човешката душа чрез тринайсет нови истории, които правят безпощадна дисекция на това кои сме. В Олив Китридж отново несравнимата и противоречива героиня - колкото безцеремонна и язвителна, толкова и състрадателна и уязвима, вече е в залеза на живота си. Именно през неизбежната ѝ равносметка Страут пречупва общовалидни истини за загубата, вината, ... |
|
|
Не ви познавам е своеобразно продължение на Поразените. Действието му се развива в наши дни, но нишките не са прекъснати. Александра вече не е дете. Върху нея се стоварва тежестта на миналото. Деветосептемврийският манталитет е дълбоко прикрит, но просмукан в обществото. Той е чакал своето време като чудовище, притаявало се дълго в укритието си, което сега спокойно може да показва хищническите си зъби, да ръмжи, да заплашва и да разкъсва."Поразените е триптих на пролетта. Както в някои фламандски платна страничните крила се затварят, за да разкрият другото, по-голямо изображение: в този случай това е портретът на ... |
|
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
|
"След Пикасо - само Господ!" Дора Маар Париж, 1935 г. В Дьо Маго, заведение на парижката бохема, се е събрала компания от мъже, които ще останат в историята. Сред тях е и Пикасо, всепризнатият гений. На маса недалеч от тяхната сяда красива млада жена в черна рокля и с екстравагантна шапка с пера. Мнозина разпознават нашумялата фотографка Дора Маар. Очите ѝ претърсват заведението и се спират върху художника. Тя слага лявата си ръка на масата, разперва пръсти и с дясната взема нож. В главата ѝ зазвучава тангото от пристанищните кръчми на Буенос Айрес и ножът заиграва в неговия ритъм между пръстите &# ... |
