Второ издание. ... Поезия, проза, публицистика и други."Драги читателю! Ти държиш в ръцете си първата книжка на литературното списание Ясна мъгла! В Дунавската хълмиста равнина израснаха сътрудниците на нашето списание. В оная Дунавска хълмиста равнина, където текат масленочерна Янтра, плитководна Стара река и почти пресъхнал Черни Лом. Там, където се извисяват високите комини на Комбината за захар - Горна Оряховица, на ДКК Домат - Джулюница, и малко по-ниският такъв на ДКЗ Подем - Овча могила. Там, където раснат едри пиперки, дъхави праскови, сочни дини и огромни тикви. Да, полето ражда тикви, читателю, но както сам ... |
|
Годината е 1866. Ирландска монахиня, прелъстена и изоставена от чилийски аристократ, ражда момиче, Емилия дел Валие. Отгледана от любящ втори баща, тя израства като независима личност, противопоставя се на обществените норми и се отдава на призванието си да пише. Изпратена като репортер в Чили по време на гражданска война, Емилия е изправена пред изпитания. Там среща баща си и разцъфва голямата ѝ любов. Емилия дел Валие е поредният пълнокръвен женски образ, изваян умело от Исабел Алиенде, в този завладяващ роман за любов и война, за преоткриване на себе си и за себеутвърждаване. ... |
|
Новите лица на литературна Европа. ... По време на своя едногодишен престой в Сараево като представител на международна организация Сахиб (така нарича себе си героят - англичанин, гей, потомък на индийски колонизатори) се запознава с политическата обстановка и местните обичаи в Босна, като ги коментира иронично и на моменти безпардонно. Своите наблюдения за Балканите, комунизма, демокрацията, както и за баклавата, кебапчетата и сватбите, той изпраща всекидневно по мейла на своя любовник в Лондон. Впрочем това, което отначало изглежда като идеална възможност за бързо и лесно печелене на пари на благородна и хуманитарна ... |
|
Изисква се желязна воля, за да спасиш сам себе си... Тринадесетгодишната Лени расте в смутно време. Носена от вълните на страстната, бурна връзка на родителите си, тя се надява, че Аляска ще предложи по-добро бъдеще за нейното семейство и място, където да се чувства у дома си. Готова да направи всичко и да отиде навсякъде заради мъжа, когото обича, майка ѝ, Кора, го следва сляпо в неизвестното. Докато Лени расте в сянката на все по-нестабилния брак на родителите си, тя среща Матю. А Матю - внимателен, мил, смел - я кара да повярва, че един по-добър живот е възможен за нея..."Дръзка и красива история за любовта, ... |
|
"Следобедната дрямка е онова особено състояние, в което сънищата са най-ярки и често с мъка се отличават от действителността, макар да са пълни със сюрреализъм. Разказите на Боян Тончев са точно такива - смесица между реалност и сън, в която обаче висшите ценности си остават същите, а героите все толкова болезнено се стремят към тях. Въпреки целия позадрямал абсурд на ситуациите, в които попадат." Христо Карастоянов "Зад великодушния поглед на Боян Тончев към трудностите на всекидневието и неговия опрощаващ смях стои внимателно поставената диагноза за болестта на обществото. Иронията и самоиронията в ... |
|
"Как се пише и живее, когато толкова нищо не е наред, когато, докато плачеш за себе си, плачеш за жените преди теб, заради всички тях или те плачат през теб. Стихосбирката на Катя Димитрова само по определение е дебют, нейното писане знае за болката, но и за иронията, може да бъде романтично и рязко едновременно, уязвимо и смело. Радвам се, като открия такова писане. Книга за неспокойно четене." Георги Господинов "Преди повече от десет години прочетох първите ѝ стихотворения - не ги откривам в тази книга и знам, че Катя дълго е утаявала думите си, докато пораснат за този ярък дебют. Силно женско ... |
|
Продължението на Олив Китридж. ... Олив Китридж отново е тук дори по-завладяваща, отколкото я познаваме. Дългоочакваното продължение на отличения с Пулицър роман на Елизабет Страут ни връща в измисленото крайбрежно градче Кросби, за да ни преведе през сложния лабиринт на човешката душа чрез тринайсет нови истории, които правят безпощадна дисекция на това кои сме. В Олив Китридж отново несравнимата и противоречива героиня - колкото безцеремонна и язвителна, толкова и състрадателна и уязвима, вече е в залеза на живота си. Именно през неизбежната ѝ равносметка Страут пречупва общовалидни истини за загубата, вината, ... |
|
Не ви познавам е своеобразно продължение на Поразените. Действието му се развива в наши дни, но нишките не са прекъснати. Александра вече не е дете. Върху нея се стоварва тежестта на миналото. Деветосептемврийският манталитет е дълбоко прикрит, но просмукан в обществото. Той е чакал своето време като чудовище, притаявало се дълго в укритието си, което сега спокойно може да показва хищническите си зъби, да ръмжи, да заплашва и да разкъсва."Поразените е триптих на пролетта. Както в някои фламандски платна страничните крила се затварят, за да разкрият другото, по-голямо изображение: в този случай това е портретът на ... |
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
"След Пикасо - само Господ!" Дора Маар Париж, 1935 г. В Дьо Маго, заведение на парижката бохема, се е събрала компания от мъже, които ще останат в историята. Сред тях е и Пикасо, всепризнатият гений. На маса недалеч от тяхната сяда красива млада жена в черна рокля и с екстравагантна шапка с пера. Мнозина разпознават нашумялата фотографка Дора Маар. Очите ѝ претърсват заведението и се спират върху художника. Тя слага лявата си ръка на масата, разперва пръсти и с дясната взема нож. В главата ѝ зазвучава тангото от пристанищните кръчми на Буенос Айрес и ножът заиграва в неговия ритъм между пръстите ... |
|
Швеге е роман за съпротивата срещу злото, за силата на човешкия дух, за невъзможната любов и за изборите на ръба. Годината е 1950-а. Един млад мъж търси убийците на брат си, но неговият късмет, хем добър, хем лош, го изправя срещу цялата мощ на тоталитарната държава. Следва шеметно препускане, в което читател и герой ще преминат през най-големите ужаси, за да достигнат до така търсената, уж невъзможна, надежда."Чудна плетеница от художествено родени герои и истински исторически събития. При това от затъмнения исторически период на отчаяните борби след 1944 г. и горянското движение. Съдбата на Швеге е удивителна, а ... |
|
По дирята на змийската кожа е роман, достоен за нобелов лауреат. По дирята на змийската кожа от Йосип Млакич е история за сняг, който не покрива всичко, за престъпление и възмездие, което често идва твърде късно, за кръгове, в които се въртят човешките животи, за Босна, където злото е заровено плитко и се помни дълго и упорито, за историята, която не се променя от векове... По време на турското владичество босненският монах Иво Лашванин провежда разследване на няколко брутални убийства, извършени заради отмъщение, насред религиозния конфликт между християни и мюсюлмани в свят, в който собствената печалба се измерва с ... |