Второ издание. ... Поезия, проза, публицистика и други."Драги читателю! Ти държиш в ръцете си първата книжка на литературното списание Ясна мъгла! В Дунавската хълмиста равнина израснаха сътрудниците на нашето списание. В оная Дунавска хълмиста равнина, където текат масленочерна Янтра, плитководна Стара река и почти пресъхнал Черни Лом. Там, където се извисяват високите комини на Комбината за захар - Горна Оряховица, на ДКК Домат - Джулюница, и малко по-ниският такъв на ДКЗ Подем - Овча могила. Там, където раснат едри пиперки, дъхави праскови, сочни дини и огромни тикви. Да, полето ражда тикви, читателю, но както сам ... |
|
|
"Прекалено съвършена, за да бъде пренебрегната, тя е забраненият плод, който не бива да пожелаваш. Той казва, че съм невероятна. Неговата безупречна подчинена. Неговото добро момиче. Наранена и пречупена след неуспешна връзка с потискащ партньор, имах нужда от някой, който да ме убеди, че заслужавам да бъда обичана и уважавана. Обаче мъжът, който ме накара да се чувствам така, изобщо не е подходящ. Той е новият ми шеф, който е два пъти по-възрастен от мен и ме поставя на колене - буквално. Имам милиони причини да стоя далеч от него, но вместо това правя неща, които никоя нормална секретарка не би вършила. С него ... |
|
|
Годината е 1866. Ирландска монахиня, прелъстена и изоставена от чилийски аристократ, ражда момиче, Емилия дел Валие. Отгледана от любящ втори баща, тя израства като независима личност, противопоставя се на обществените норми и се отдава на призванието си да пише. Изпратена като репортер в Чили по време на гражданска война, Емилия е изправена пред изпитания. Там среща баща си и разцъфва голямата ѝ любов. Емилия дел Валие е поредният пълнокръвен женски образ, изваян умело от Исабел Алиенде, в този завладяващ роман за любов и война, за преоткриване на себе си и за себеутвърждаване. ... |
|
|
Новите лица на литературна Европа. ... По време на своя едногодишен престой в Сараево като представител на международна организация Сахиб (така нарича себе си героят - англичанин, гей, потомък на индийски колонизатори) се запознава с политическата обстановка и местните обичаи в Босна, като ги коментира иронично и на моменти безпардонно. Своите наблюдения за Балканите, комунизма, демокрацията, както и за баклавата, кебапчетата и сватбите, той изпраща всекидневно по мейла на своя любовник в Лондон. Впрочем това, което отначало изглежда като идеална възможност за бързо и лесно печелене на пари на благородна и хуманитарна ... |
|
|
Щрихи от портрета на Мара Белчева. ... Мара Белчева е родена на 8 септември 1868 г. в Севлиево. Тя е поетеса и преводачка с широки културни интереси, владееща много езици. Творбите ѝ са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете ѝ е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, диренето на хармония в съществуването определят облика на нейното творчество. Умира на 16 март 1937 г. в София. ... |
|
|
"Следобедната дрямка е онова особено състояние, в което сънищата са най-ярки и често с мъка се отличават от действителността, макар да са пълни със сюрреализъм. Разказите на Боян Тончев са точно такива - смесица между реалност и сън, в която обаче висшите ценности си остават същите, а героите все толкова болезнено се стремят към тях. Въпреки целия позадрямал абсурд на ситуациите, в които попадат." Христо Карастоянов "Зад великодушния поглед на Боян Тончев към трудностите на всекидневието и неговия опрощаващ смях стои внимателно поставената диагноза за болестта на обществото. Иронията и самоиронията в ... |
|
|
Шепотът на пчелите на София Сеговия ни пренася в мексиканското градче Линарес, в северната част на страната. Един ден старата семейна бавачка се изгубва из хълмовете. Когато я намират, тя държи два вързопа: в единия носи изоставено бебе, а в другия пчелна пита. Бебето, намерено от нана Реха остава в семейство Моралес. Симонопио пристига покрит с жива пелена от пчелите, които ще го придружават цял живот и ще му помогнат да промени историята на семейството, което го е приело, както и на целия регион. Преди това той трябва да се изправи пред страховете си и да надвие врага и заплахите, който го дебнат. На фона на ... |
|
|
Докато празнува сам Бъдни вечер, пие кафе и коняк, 55-годишният професор Андершен се приближава до прозореца и става неволен свидетел на убийство в отсрещната сграда. "Трябва да се обадя в полицията - мисли си натрапливо той. – Трябва да се обадя в полицията." Но не го прави. Отива до телефона и не вдига слушалката, споходен изведнъж от усещането, че не е в състояние да влезе в ролята на изобличител. И докато той се впуска в разсъждения, взема решения и не ги изпълнява, упреква се за действията и бездействията си, пред читателя се разкрива тайната на романа. Но в разкриването на убийството ли е тя? Имало ли е ... |
|
|
Танцуващата с вода разказва историята на смелия Хайрам Уокър, роден в плантация за роби в залязващата и покварена Вирджиния. Негов баща е собственикът на мястото, а майка му е робиня, отдавна продадена в западните щати, където още държат чернокожите във вериги. Без всякакви спомени за нея момчето отраства при своя бял родител, но в редиците на несвободните. До деня, в който на деветнайсет години му се случва нещо необикновено - Хайрам пада в бурните води на реката и по чудо оцелява. Тази среща със смъртта променя живота на младия мъж завинаги. След нея той ще дръзне да напусне единствения дом, който някога е имал, а със ... |
|
|
"Как се пише и живее, когато толкова нищо не е наред, когато, докато плачеш за себе си, плачеш за жените преди теб, заради всички тях или те плачат през теб. Стихосбирката на Катя Димитрова само по определение е дебют, нейното писане знае за болката, но и за иронията, може да бъде романтично и рязко едновременно, уязвимо и смело. Радвам се, като открия такова писане. Книга за неспокойно четене." Георги Господинов "Преди повече от десет години прочетох първите ѝ стихотворения - не ги откривам в тази книга и знам, че Катя дълго е утаявала думите си, докато пораснат за този ярък дебют. Силно женско ... |
|
|
Продължението на Олив Китридж. ... Олив Китридж отново е тук дори по-завладяваща, отколкото я познаваме. Дългоочакваното продължение на отличения с Пулицър роман на Елизабет Страут ни връща в измисленото крайбрежно градче Кросби, за да ни преведе през сложния лабиринт на човешката душа чрез тринайсет нови истории, които правят безпощадна дисекция на това кои сме. В Олив Китридж отново несравнимата и противоречива героиня - колкото безцеремонна и язвителна, толкова и състрадателна и уязвима, вече е в залеза на живота си. Именно през неизбежната ѝ равносметка Страут пречупва общовалидни истини за загубата, вината, ... |
|
|
Не ви познавам е своеобразно продължение на Поразените. Действието му се развива в наши дни, но нишките не са прекъснати. Александра вече не е дете. Върху нея се стоварва тежестта на миналото. Деветосептемврийският манталитет е дълбоко прикрит, но просмукан в обществото. Той е чакал своето време като чудовище, притаявало се дълго в укритието си, което сега спокойно може да показва хищническите си зъби, да ръмжи, да заплашва и да разкъсва."Поразените е триптих на пролетта. Както в някои фламандски платна страничните крила се затварят, за да разкрият другото, по-голямо изображение: в този случай това е портретът на ... |
