"Лавър" на Евгений Водолазкин (2012) е една от най-успешните руски книги на десетилетието. Романът е преведен на повече от тридесет езика. "Гардиан" го поставя наравно с произведенията на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, а "Хъфингтън Поуст" го определя като "трудно и блестящо четиво, несъмнен шедьовър". Някои критици сравняват Е. Водолазкин с Умберто Еко, а "Лавър" - с "Името на розата". Времето в този "неисторически роман" е накъсано, дори низвергнато, включително чрез езика. Органично са преплетени различни езикови пластове и епохи: ... |
|
|
Лед наш грядущий (1939) е втората по важност (а според някои и първа) творба на О'Нийл. При написването на тази автобиографична пиеса той е повлиян от На дъното на Горки и Дивата патица на Ибсен. Юни 1912 г., долнопробната кръчма на Хари Хоуп В Ню Йорк. Тя има много имена: пивница На дъното, бар Безнадежднос, кафене Краят на пътя, аперитив Удавническа среща. Там се е приютила пъстра компания от дванадесет бивши величия. Сред тях са циркаджия и полицай, иританец и бур, двама анархисти, чернокож комарджия и пропаднал правист. Всички те изповядват Вярата на започващите Нов Живот от Утре. Бъбрят дружески и очакват появата ... |
|
|
Никеч. Танцът на живота е най-четената творба на мозамбикската писателка Паулина Шизиане. Романът представя историята на Рами, която след дълги години брак с висшия полицейски служител Тони открива, че съпругът ѝ води паралелен живот в същия град с други жени, с които е създал други семейства. Подтикната от разкритието, изненадващо за една възпитана в здравите католически устои жена, Рами се среща с другите съпруги, с които на свой ред създава своеобразен женски съюз в опит да се изправи срещу полигамните традиции в мозамбикското общество и тяхната перверзна употреба в съвременния живот. В хода на вълнуващата ... |
|
|
Двуезично издание на български и немски език. ... Говорът на цветята има характер на албумно издание предвид илюстрациите - над 300, - включени в него, и цялостното си оформление, но в основата му е новото изследване върху живота и творчеството на художничката Анна Хен-Йосифова, прекарала голяма част от живота си в България и ценена най-високо заради флоралните си натюрморти. Професор Милена Георгиева (БАН), която отдавна се занимава с темата, представя и обща скица на развитието на изобразителните изкуства в България през първите десетилетия на XX в., включително с поглед върху творческите сдружения, а и дебати в тази ... |
|
|
Приживе Маседонио Фернандес (1874 - 1932) е най-изтъкнатият експериментален писател в Аржентина и неговият антироман Музей на Романа на Етерна е първи връх на авангардната литература в страната. Фернандес едва ли не еднолично разрушава традиционната представа за жанровете (и разширява до безкрайност техните граници). Борхес го нарича свой най-голям учител и върховен метафизически хуморист, въпреки че Фернандес упорито отказва да публикува книги и ръкописите му се четат, предават, крадат (и губят) от ръка на ръка. Още съвсем млад, Фернандес се откроява със своите инициативи: опитва се да създаде алтернативна общност на ... |
|
|
Главният герой на романа, Исидор Чагин, е мнемонист, човек с феноменална памет, който може да запомни всичко - текст, реч, изображения - и да го възпроизведе точно. Тази способност се превръща за Чагин в тежко изпитание. Той не е в състояние да забравя. Този негов феноменален дар привлича вниманието на КГБ и той става сътрудник на Органите... В романа се сплитат темите за метафизиката на паметта, за покаянието и спасението, за митовете и реалността, за търпението на любовта. Разказът за живота на Чагин се води от четирима разказвачи, познавали го в различни периоди от живота му. В повествованието са вплетени още много ... |
|
|
"Остро усещане за живота те блъсва и при прочита на най-новия роман на Габриела Адамещяну. Гласове от дистанция... представя портрета на една негримирана Румъния, сглобена от счупени парченца. Роман за самотата и за паметта. Разтърсващ." Габриела Георгишор "Няма морализаторски нотки, нито сантиментални тласъци. Също както Флори Триф се преориентира през посткомунистическите десетилетия, всички останали персонажи се справят, както могат. Гласовете от дистанция предлагат унизителна, но убедителна ретроспекция на недалечната ни история." Михня Бълич "Гласове от дистанция е книга за семейството, но ... |
|
|
Кратка история на античната естетика."Естетическото - според Лосев - е изразителното, онзи вътрешен смисъл, който се проявява външно. Но ако се вгледаме внимателно,... пред нас са не само изразителните форми на живота, но и мощен културен пласт. Пред нас е история на културата на древните гърци и римляни. А какво е култура? Да се обърнем към латинския език. Култура означава отглеждане. И гръко-римският свят, така нареченият античен, толкова енергично отглежда своя живот, че и след хилядолетия четем Омир, поемите Илиада и Одисея великите трагици на V в. пр.н.е. Есхил, Софокъл, Еврипид, великите философи Платон, ... |
|
|
Кроче е неповторимият, дълбокомислен и хитър комисар на Рикардо Пиля от неговия роман Мишена в нощта. Пиля го превръща в главен герой на поредица от криминални разкази за читателите, които имат възможност да разкрият с него немалко престъпления, сред които има както убийства и кражби, така и по-своенравни прекрачвания на закона. С тези творби авторът намига на Агата Кристи, Артър Конан Дойл, Едгар Алън По и Хорхе Луис Борхес. Самият Пиля казва:"Харесва ми този мъж заради неговото минало, заради въображението, с което се изправя срещу трудностите. И винаги се оказва замесен в някакви загадъчни чужди дела. ... |
|
|
"Темата за болката и болестта е общо място в белетристиката на Славенка Дракулич. Виждаме го още от първия ѝ роман Холограми на страха (1987) - в него се проследява съдбата на млада жена, която заминава за САЩ за трансплантация на бъбрек, а после през възприятието на собственото ѝ тяло след операцията се отваря главната тема в творчеството на авторката - тялото, болестта, травмата, с неотменно втъкан автобиографизъм. След отново женския роман Мраморна кожа (1989) се появява Божествен глад (1995), в който темата за телесността е обострена до канибализъм. После читателят се среща с Все едно ме няма (1999), ... |
|
|
"Миле Стоич е едновременно хърватски и босненско-херцеговински, а като поет на нашия красив, с много имена език, той със сигурност е южнославянски писател. Но според ясния печат на самота, песимизъм, меланхолия и носталгия, според ерудицията и езиковото майсторство, според читателския и писателския опит и накрая, според изгнаническата си участ, несъмнено средноевропейски писател." Валериян Жуйо "Миле Стоич е поет, който непрекъснато се опитва да каже на света истината, да я разкрие, да я спаси и хармонизира, но също така и поет, който дълбоко осъзнава безсмислието на това усилие, защото пътят към крайната ... |
|
|
Един роман (или романс?) за влюбването, любовта и раздялата, за тъгата и светлината, за цялото през фрагмента, за усмивките за нищо или пък безкрай."Тази книга е идеалният подарък за двойки, които все още се носят пияни и слети в блаженството на любовта. В "Безброй усмивки за нищо" Бото Щраус създава миниатюри за битки между половете и за взаимоотношенията, които са замръзнали или вече са в пълна разруха." Deutschlandfunk Kultur "Човек не може да се откъсне от тези моментни фотографии. Настроение, цвят и светлина бликват от тази книга, каквито малко други нови публикации предлагат през последните ... |
