"Лавър" на Евгений Водолазкин (2012) е една от най-успешните руски книги на десетилетието. Романът е преведен на повече от тридесет езика. "Гардиан" го поставя наравно с произведенията на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, а "Хъфингтън Поуст" го определя като "трудно и блестящо четиво, несъмнен шедьовър". Някои критици сравняват Е. Водолазкин с Умберто Еко, а "Лавър" - с "Името на розата". Времето в този "неисторически роман" е накъсано, дори низвергнато, включително чрез езика. Органично са преплетени различни езикови пластове и епохи: ... |
|
|
Никеч. Танцът на живота е най-четената творба на мозамбикската писателка Паулина Шизиане. Романът представя историята на Рами, която след дълги години брак с висшия полицейски служител Тони открива, че съпругът ѝ води паралелен живот в същия град с други жени, с които е създал други семейства. Подтикната от разкритието, изненадващо за една възпитана в здравите католически устои жена, Рами се среща с другите съпруги, с които на свой ред създава своеобразен женски съюз в опит да се изправи срещу полигамните традиции в мозамбикското общество и тяхната перверзна употреба в съвременния живот. В хода на вълнуващата ... |
|
|
Гражданската война в Барселона е превърнала детството и съзряването в зона на сенки и отражения. Младежите сега прекарват много часове просто в мечти за по-добър живот, но градът дотолкова е оглушал, че мълчанието му наранява. Заглъхването на страха е съпроводено от проблясъка на забранена любов, дори насред далечния Шанхай. Потайният главен герой на разказа се лута между всекидневното съществуване и очарованието на миналото, независимо дали така съществуването намира опора в окаяната реалност или в изкупителната сила на въображението. Може ли някой да оцелее благодарение на измислените светове? Могат ли историите да ... |
|
|
Лед наш грядущий (1939) е втората по важност (а според някои и първа) творба на О'Нийл. При написването на тази автобиографична пиеса той е повлиян от На дъното на Горки и Дивата патица на Ибсен. Юни 1912 г., долнопробната кръчма на Хари Хоуп В Ню Йорк. Тя има много имена: пивница На дъното, бар Безнадежднос, кафене Краят на пътя, аперитив Удавническа среща. Там се е приютила пъстра компания от дванадесет бивши величия. Сред тях са циркаджия и полицай, иританец и бур, двама анархисти, чернокож комарджия и пропаднал правист. Всички те изповядват Вярата на започващите Нов Живот от Утре. Бъбрят дружески и очакват появата ... |
|
|
Невъзможното (1962) е произведение на Жорж Батай в три части (История за плъхове, Дианус и Орестия), в което треската на желанието е неразривно свързана с треската на агонията. То описва тревожността на разказвача пред женската голота, пред физическата прегръдка с жена и е своеобразно продължение на опита за трансгресията от Вътрешният опит (1943), който по-късно Батай теоретизира в Еротизмът (1957). Този вътрешен опит е преди всичко преживяване на истината, на невъзможното като празнота. Поезията в третата част, Орестия, е заявена като "омраза към поезията", извеждаща докрай невъзможността за изразяване с ... |
|
|
Приживе Маседонио Фернандес (1874 - 1932) е най-изтъкнатият експериментален писател в Аржентина и неговият антироман Музей на Романа на Етерна е първи връх на авангардната литература в страната. Фернандес едва ли не еднолично разрушава традиционната представа за жанровете (и разширява до безкрайност техните граници). Борхес го нарича свой най-голям учител и върховен метафизически хуморист, въпреки че Фернандес упорито отказва да публикува книги и ръкописите му се четат, предават, крадат (и губят) от ръка на ръка. Още съвсем млад, Фернандес се откроява със своите инициативи: опитва се да създаде алтернативна общност на ... |
|
|
Двуезично издание на български и немски език. ... Говорът на цветята има характер на албумно издание предвид илюстрациите - над 300, - включени в него, и цялостното си оформление, но в основата му е новото изследване върху живота и творчеството на художничката Анна Хен-Йосифова, прекарала голяма част от живота си в България и ценена най-високо заради флоралните си натюрморти. Професор Милена Георгиева (БАН), която отдавна се занимава с темата, представя и обща скица на развитието на изобразителните изкуства в България през първите десетилетия на XX в., включително с поглед върху творческите сдружения, а и дебати в тази ... |
|
|
Главният герой на романа, Исидор Чагин, е мнемонист, човек с феноменална памет, който може да запомни всичко - текст, реч, изображения - и да го възпроизведе точно. Тази способност се превръща за Чагин в тежко изпитание. Той не е в състояние да забравя. Този негов феноменален дар привлича вниманието на КГБ и той става сътрудник на Органите... В романа се сплитат темите за метафизиката на паметта, за покаянието и спасението, за митовете и реалността, за търпението на любовта. Разказът за живота на Чагин се води от четирима разказвачи, познавали го в различни периоди от живота му. В повествованието са вплетени още много ... |
|
|
Кроче е неповторимият, дълбокомислен и хитър комисар на Рикардо Пиля от неговия роман Мишена в нощта. Пиля го превръща в главен герой на поредица от криминални разкази за читателите, които имат възможност да разкрият с него немалко престъпления, сред които има както убийства и кражби, така и по-своенравни прекрачвания на закона. С тези творби авторът намига на Агата Кристи, Артър Конан Дойл, Едгар Алън По и Хорхе Луис Борхес. Самият Пиля казва:"Харесва ми този мъж заради неговото минало, заради въображението, с което се изправя срещу трудностите. И винаги се оказва замесен в някакви загадъчни чужди дела. ... |
|
|
"Темата за болката и болестта е общо място в белетристиката на Славенка Дракулич. Виждаме го още от първия ѝ роман Холограми на страха (1987) - в него се проследява съдбата на млада жена, която заминава за САЩ за трансплантация на бъбрек, а после през възприятието на собственото ѝ тяло след операцията се отваря главната тема в творчеството на авторката - тялото, болестта, травмата, с неотменно втъкан автобиографизъм. След отново женския роман Мраморна кожа (1989) се появява Божествен глад (1995), в който темата за телесността е обострена до канибализъм. После читателят се среща с Все едно ме няма (1999), ... |
|
|
"Миле Стоич е едновременно хърватски и босненско-херцеговински, а като поет на нашия красив, с много имена език, той със сигурност е южнославянски писател. Но според ясния печат на самота, песимизъм, меланхолия и носталгия, според ерудицията и езиковото майсторство, според читателския и писателския опит и накрая, според изгнаническата си участ, несъмнено средноевропейски писател." Валериян Жуйо "Миле Стоич е поет, който непрекъснато се опитва да каже на света истината, да я разкрие, да я спаси и хармонизира, но също така и поет, който дълбоко осъзнава безсмислието на това усилие, защото пътят към крайната ... |
|
|
Един роман (или романс?) за влюбването, любовта и раздялата, за тъгата и светлината, за цялото през фрагмента, за усмивките за нищо или пък безкрай."Тази книга е идеалният подарък за двойки, които все още се носят пияни и слети в блаженството на любовта. В "Безброй усмивки за нищо" Бото Щраус създава миниатюри за битки между половете и за взаимоотношенията, които са замръзнали или вече са в пълна разруха." Deutschlandfunk Kultur "Човек не може да се откъсне от тези моментни фотографии. Настроение, цвят и светлина бликват от тази книга, каквито малко други нови публикации предлагат през последните ... |
