"От векове народът ни населява Мизия, Тракия и Македония. Днес от тези области само незначителни части влизат в българската държава. Заграбени, през последните близо два века, тези територии са част от държавните територии на съседите ни. Населявалият ги народ е избит, прогонен или денационализиран след нечовешки геноцид. За националния характер на трите български области и днес свидетелстват публикуваните международни статистики и пътеписите на кръстосалите земите ни чуждестранни пътешественици, както и старите географски и исторически карти. Пребивавалите продължително време в Балканския полуостров чуждестранни дипломати и журналисти отбелязват в рапортите и репортажите си, че преобладаващата част от населението е българска. Същото отбелязват в своето творчество и изкуствоведи, езиковеди, етнографи и фолклористи. Едно от най-авторитетните свидетелства са цветните дипломатически книги на държавите имали пряк досег, както с чуждоземните властници, така и с населението в българските земи.
Те всички са единодушни, че Македония е българска земя, на територията на която живеят предимно българи. Но в мирните договори, отнасящи се до нея никъде не става дума за етническата принадлежност на населението, а само за преразпределение на територии.
За съжаление съществува една категория с безспорни писмени свидетелства от домашен и от чуждестранен произход, които историческата наука досега е заобикаляла поради тяхната разпръснатост в периодичния печат. Това са отпечатаните анкети сред български и чуждестранни държавници, дипломати, политици, журналисти, военни и др. дейци. Впечатляваща е тяхната категоричност по отношение на твърденията на анкетираните за характера на Македония и нейното население, още повече, че те като публични е било възможно най-лесно да бъдат опровергани ако са неверни.
Сред анкетираните читателите ще срещнат познати имена от световната политика и история, авторитетни учени от различни области на науката, пред чието творчество и мнение и до днес истинската наука се прекланя, независимо от техните позиции по време на войните, мирните конференции и противопоставянията им в международния живот.
След оповестяването на Фермана за учредяването на Българската екзархия (1870) и провеждането на Първия църковен събор (1871) турската власт провежда една от първите анкети-допитване (истилямите) сред македонските българи в Скопска и Охридска епархия (1873) за присъединяването им към Екзархията. Почти цялото население демонстрира българската си принадлежност. Същите впечатляващи резултати се получават и след провеждането на истилямите след Освобождението на България в останалите спорни македонски епархии - Дебърската, Битолската, Неврокопската и Струмишката.
И сега, сто и двадесет години по-късно пророчески звучат думите на анкетираните от инж. Христо Станишев и Тома Карайовов през 1901 г. проф. Иван Шишманов и българските генерали Иван Фичев, Михаил Савов и Радко Димитриев, и тримата тясно свързани с първата национална катастрофа през 1913 г. От тази анкета става кристално ясно, че през следващото десетилетие българската външна политика ще се ориентира в посока на дележ на Македония със Сърбия. В обобщението си към анкетата анкетьорите ще отбележат: Това, което прозряхме в 1901 г. за политиката на България по македонския въпрос, се приложи 1912 г. и последствията се знаят.
Включените в тази книга анкети са публикувани на страниците на легалния македоно-одрински печат, излизащ в София, сред който са сп. Македоно-Одрински преглед (1905), редактиран от автора на Мемоара на Вътрешната организация Никола Наумов, в. Македония (1920), редактиран от проф. Иван Георгов и излизащия на френски език в Женева в. La Macédoine (1930 - 1932), редактиран от Симеон Ефтимов и Димитър Цилев.
В Македоно-Одрински преглед са отпечатани три анкети, проведени след Илинденско-Преображенското въстание и наложените на Турция Мюрцщегски реформи. Първата анкета е проведена в Солун (1905) от кореспондента на френския вестник L'Europeen, който анкетира европейските цивилни агенти и представители на българското търговско агентство и гръцкото генерално консулство. Втората анкета е проведена в Белград (1905) от един от най-умелите за времето си български вестникар и публицист, бъдещият виден наш историк и дипломат Симеон Радев. Тук той има възможност да осъществи доста срещи и разговори, като сред анкетираните са професора по обща история и литература във Великата школа в Белград и организатор на Дружество Свети Сава в Белград Светомир Николаевич и министър-председателя Никола Пашич.
Тук читателите ще се запознаят с анализите на С. Радев на антибългарската дейност в Македония на сръбската пропаганда, която е преминала вече от просветна във въоръжена. Малко са познати, както тогава, така и днес, идеите на професора по география в Белградската Висша школа Йован Цвиич. С. Радев представя накратко творчеството на този виден фалшификатор на историческата истина за характера на Македония, на нейното население и на езика му. Като приложение към С.-Радевата анкета са дадени два материала представящи разработките на този бележит продължител на дейността на изобретателя на македонизма проф. Стоян Новакович. Ако в началото на ХХ век идеите на Й. Цвиич са предизвиквали снизходителна усмивка, то днес те са жестока реалност и намират реализацията си сред нашите сънародници там край Вардара.
Третата анкета е проведена в центъра на Илинденско-Преображенското въстание - Битолския вилает - от известния италиански журналист и кореспондент на в. Трибуна за Балканите Родолфо Фоа.
Едни от най-авторитетните списания от българската периодика са списанията Съвременна мисъл, явяващо се своеобразно продължение на д-р Кръстевата Мисъл, издавано от Александър Паскалев и сп. Свободно мнение, редактирано от Димитър Мишев.
Анкетата на сп. Съвременна мисъл (1909 - 1910) е проведена наскоро след Младотурската революция (1908) и е организирана от издателя му Александър Паскалев, който вероятно подготвя и въпросите към анкетираните. Има сведения, че сред инициаторите на тази анкета е задграничния представител на ВМОРО поета-революционер П. К. Яворов, независимо от това, че той през това време е в творческа командировка във Франция. Тази анкета е проведена само сред български политически и държавни дейци, дейци на ВМОРО и видни български общественици. Първият анкетиран подписал се като Augustus е анонимно участващ български политически деятел, който с внимание и непосредствено следи развитието на македонския въпрос, но не желае да излезе с името си. Възможно е под такъв псевдоним да се крие българския монарх Фердинанд Сакскобургготски, но за това няма преки сведения, но едва ли някой друг би си присвоил тази римска титла, означаваща величествен, велик или почтен. Самият тогавашен монарх следи отблизо развитието на македонския въпрос и е в директен контакт с ръководителите на революционното и легалното македоно-одринско движение.
Анкетата на сп. Свободно мнение е проведена непосредствено след първата национална катастрофа в резултат на Междусъюзническата война (1913). Тя е организирана от главния му редактор Димитър Мишев (псевдоним Д. Бранков) и проф. Иван Шишманов. Ив. Шишманов е този, който подготвя въпросите към видни учени хуманитаристи, общественици и публицисти от Западна Европа и Русия, както и коментарите към някои от отговорите. От своя страна Д. Мишев като ръководител на Българския съюз в Швейцария в края на Първата световна война започва да издава многоезичното списание Плебисцит, в което в тон с предложенията на американския президент Удро Уилсън призовава да се проведе международна анкета-допитване сред населенията на Македония, Добруджа, Тракия и Западните покрайнини. Победителите не възприемат тази идея, която по най-безспорен начин ще докаже българския характер на тези територии.
Широко известен е огромният доклад на Карнегиевата анкетна комисия. Тук са включени само въвеждащите части от доклада, написани от изпълнителния директор на Фондацията Карнеги проф. Николас Мърей Бътлър и от председателя на комисията барон Д'Естурнел дьо Констан, както и първата глава от доклада, автор на която е проф. Павел Милюков."
Из книгата
Начало 
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
