"Толя Андреа спря, обърна се към него и заговори тихо, сякаш му доверяваше дълго пазена тайна:
– Един следобед газех край брега в плиткото, още се чувствах убийца. Предната седмица бяхме стояли с Петьо, синът на шофьора на татко, под една палма в двора на резиденцията и както си говорехме, той протегна ръце и стисна гърдите ми. Отдавна чаках да се престраши да ме прегърне, но това стана толкова неочаквано, че се дръпнах инстинктивно. Блъснах се с гръб в палмата и от нея падна кокосов орех колкото волейболна топка. Върху главата на Петьо!
– Тъпо.
– Веднага пристигна линейка, но не успяха да го спасят.
– Чувал съм, че стават такива неща, но не вярвах.
– На Барбадос за подобни инциденти съобщават по телевизията три-четири пъти на ден. Но от това не ми ставаше по-леко.
Цяла седмица плаках в стаята си, а мама ме успокояваше, че това било най-обикновена трагедия, аз обаче бях разбрала, че съм била влюбена в Петьо. И отидох в студиото на Харо. Исках спомен, който няма никога да се изтрие.
Вдигна полата си отдясно и Ники видя на бедрото ѝ татуиран пейзаж в синьо-златно, алено златно, светлосиньо, тъмносиньо, портокалово, черно, тревисто, розово, изгревно, бяло, мастилено синьо. По повърхността на спокойно море се издига слънчева пътека до брега на плажна ивица. От дясно върху пясъка връхлита огромна, завихрена вълна, която стига почти до другата линия на бедрото, край която се извива в дъга палма, вероятно много красива, но се виждат само най-долните листа. Короната се е пъхнала под гащичките и не се разбира има ли в нея кокосови орехи или вече са ги обрали, какво значение имат орехите? Тъмнокафявият ствол върху бялата кожа изглежда почти черен, сега е моментът да я заведе в ателието, но Толя Андреа пусна полата и тя скри знака за вечен траур."
Из книгата
Начало 
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
