Уебсайт

"– Къде си хукнал?
– В общината раздават граждански права.
– За какво са ти?
– Ще ги пусна на половин цена.
– Ще намериш ли клиенти?
– Сега всеки се натиска за граждански права, стига да са евтини.
– И колко ще им искаш?
– Левче на право.
– Не е ли скъпо за граждански права втора употреба?
– На теб ще ти ги дам за петдесет стотинки.
– За какво са ми?
– Да си имаш."
Из книгата

Да си писател е голяма работа, писателят мисли за цялото човечество и се мята във вътрешен огън, без него светът е сираче и не ми философствайте, че да си писател, значи да издаваш книга след книга, а да зареждаш зеленчуковата борса, да сядаш всеки ден зад бюро в банката или да пускаш четиристишия по интернет е тъкмо обратното. Как ще проумеете вие диалектиката, че писателят е роден да напише шедьовър, и не може да не изпълни мисията си, а аз чувствам огъня някъде тука, под гръдната кост - не се смейте!

Ще попитате пиша ли изобщо нещо, но не си въобразявайте, че сте ме пипнали натясно, вече съм изпълнил няколко тетрадки със сюжети, епизоди, диалози, словесни портрети, конфликти, което си е право, работлив съм, но тези неща вие не ги разбирате, пък и какво да правя вечер в стаичката си? Но не бързам, нали няма да умра, преди да напиша шедьовъра си. От известно време обаче ме измъчва съмнение, шедьовърът ли е по-важен или писателят?

Не веднага, но открих - безспорно писателят, понеже, ако писателят го няма, откъде ще се вземе шедьовърът? Смятам, досетихте се, ще отлагам шедьовъра, за да живее по-дълго писателят, ако хич не го напиша, ще живея вечно и човечеството няма да бъде сираче. Нищо, че ще се мятам в огън.

Гея - Либрис
София 1000, п.к. 365
book@gealibris.com