Стихотворения

В книгата със стихове на Борис Пастернак неговото творчество е представено панорамно: от първите му ярки творби в зората на руския модернизъм, през трудните следреволюционни години в Русия, поставили на изпитание мнозина творци, през стиховете от романа Доктор Живаго, до последната му книга - апотеоз на едно творчество със значение не само за съвременната руска поезия. Преводите на Кирил Кадийски показват многопластовата, често усложнена мисъл на поета, но и богатите възможности на българския език. За истинските ценители на поезията!

"Борис Леонидович Пастернак е един от най-значимите руски поети на XX век. Лириката му отрежда място до имена като Александър Блок, Владимир Маяковски, Анна Ахматова, Осип Манделщам. За него Марина Цветаева казва: "Пастернак е голям поет. Сега той е най-големият между всички."

Пастернак не принадлежи към никоя школа. Но той не е и родоначалник на школа, той може да има само епигони, но не и последователи. Той не може да бъде учител, защото изповядва идеята, че творецът се учи сам от всичко край него - културни напластявания, природа, човешки взаимоотношения, собствени грешки и увлечения.

Пастернак е поет за истинските ценители, защото нравствените проблеми, които го тревожат, душевните трепети и терзания, които споделя, имат за цел да издигнат читателя, да го възродят. И по този начин Пастернак е в унисон със знаменитата максима, че поетът трябва да върви пред тълпата!

Неразбиранията отдавна са минало, горчилките поетът е отнесъл в гроба, останала е лириката, която за сетен път ни доказва, че за истинския поет всяко време е добро, стига той да има смелостта да гледа нещата в очите и да слуша своя собствен глас."
Из послеслова на Кирил Кадийски

Борис Л. Пастернак (1890 - 1960) е роден в Москва в семейството на известния художник Леонид Пастернак и пианистката Розалия Кауфман. През 1912 г. завършва философия в Московския университет, но се отдава изцяло на литературата, публикува първите си поетически творби и се присъединява към общността на руските футуристи.

Поетическият метод на Пастернак, наречен от него интимизация на историята и въплътен в стихосбирката му Сестра, моя жизнь (1922), се превръща в образец за младите поети, а лириката му, създадена през 20^-те и началото на 30^-те години, го утвърждава като една от най-значимите фигури в руската литература. След краткия период на официално признание, през който самият Бухарин го обявява за най-добрия поет на Съветския съюз, отношението към творчеството му се променя - поетът е упрекван не само в откъсване от живота, но и за светоглед, несъответстващ на епохата.

Колибри Пъблишинг ЕООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg