"Човек не може да взема добри решения в живота си, ако не разбира околните. Ако възнамерява да се ожени за някого, трябва да знае не само как изглежда този човек, какви са интересите му и професионалните планове, но и как се проявяват детските травми в живота му на възрастен и дали най-дълбоките му копнежи съвпадат с неговите. Ако наема служител, трябва да вземе предвид не само изброените в професионалната му автобиография качества, но и личностните му характеристики - онези черти, които показват дали е старателен, ще запази ли самообладание в критични моменти, отзивчив ли е към колегите.
Ако иска да задържи някого във фирмата си, трябва да знае как да го накара да се чувства зачитан. В проучване от 2021 година Маккинзи (глобална компания, предлагаща услуги в областта на управленското консултиране) задава на мениджъри въпроса защо служителите напускат компаниите им. Повечето от мениджърите смятали, че хората напускат заради по-добро заплащане. Но когато анкетьорите на Маккинзи попитали самите служители защо са напуснали, основните причини се оказали свързани с отношенията. Хората не получавали признание и не били ценени от шефовете и организациите. Имали чувството, че не ги забелязват.
И ако тази способност да разгадаем другия е важна при вземане на решение за брак или при наемане и задържане на служителите, тя е също толкова важна, ако човек е преподавател и обучава млади хора, ако е лекар и преглежда пациенти, ако е домакин и обслужва гостите си, ако прекарва време с приятел, ако е родител и отглежда дете, ако е съпруг и дели постеля с любимо същество. Животът върви много по-лесно, когато, освен през собствените си очи, поглеждаме и през очите на другия. В следващите десетилетия изкуственият интелект ще напредне значително и ще замени човека в изпълнението на много задачи, но на едно нещо няма да е способен никога: да създава междуличностни отношения. Ако искате да преуспеете в ерата на ИИ, най-добре се научете на истинско общение с другите.
Целта на тази книга е да ни помогне да станем по-умели в изкуството на емпатията, като накараме другите да се чувстват забелязани, чути и разбрани. Когато започнах да проучвам темата, нямах представа в какво се състои това изкуство. Но знаех, че има изключителни хора от различни сфери, които вече владеят негови варианти. Психолозите са обучени да разпознават защитните стени, които хората изграждат около себе си, за да се предпазят от най-дълбоките си страхове. Актьорите могат да определят основните характерни черти на героя и да влязат в образа му. Биографите могат да установят противоречията у една личност и все пак да опишат живота ѝ в цялост. Учителите могат да забележат потенциала. Умелите водещи знаят как да накарат хората да се разкрият и да покажат истинската си същност.
Има толкова професии, в които работата изисква да виждаш, да предугаждаш и да разбираш хората: медицинските грижи, свещеничеството, управлението, социалните дейности, маркетингът, журналистиката, редакторската работа, човешките ресурси и пр. Целта ми беше да събера част от познанието, разпръснато в тези професии, при това да го събера в един цялостен подход. Затова поех на пътешествие към едно по-добро осмисляне - пътуване, до чийто край има още много, много да вървя. Постепенно осъзнах, че опитът да опозная и да разбера другите по-добре не означава просто овладяване на набор от техники. То е начин на живот. Прилича на опита, който придобиват актьорите в театралните школи: когато са на сцената, те не мислят за техниките, които са научили. Усвоили са ги дотолкова, че те са станали част от тях. Надявам се тази книга да ви помогне да възприемете различна позиция, различен начин на присъствие, различен начин на общуване по отношение на другите. Да се живее по такъв начин, може да е източник на най-голямо удоволствие.
Неотдавна, докато четях скучна книга на масата във всекидневната, вдигнах глава и в рамката на отворената врата видях жена ми, огряна от светлината на късния следобед. Изглеждаше замислена, а погледът ѝ бе насочен към бялата орхидея на масичката до вратата. Прекъснах четенето и я погледнах със заострено внимание, а през съзнанието ми премина странно и прекрасно прозрение. "Познавам я - помислих си. - Наистина я познавам, във всеки аспект."
Ако в онзи момент бяхте попитали какво точно знам, щях да се затрудня с отговора. Не ставаше въпрос за някакъв сбор от факти за нея, за житейската ѝ история или за нещо, което бих могъл да изразя с думи пред непознат. Ставаше въпрос за нейната същност, която прозира в топлата ѝ усмивка, в прикриваната неувереност, в редките моменти на гняв, в жизнерадостния ѝ дух. В тоновете и хармонията на нейната музика.
Не беше само част от нея или отделен спомен. Това, което виждах или чувствах, че виждам, беше пълнотата на нейното същество. Начинът, по който тя създава своята реалност. Беше онова, което се случва, когато сте били дълго време с някого, страдали сте и сте се радвали заедно и постепенно сте развили интуитивно усещане за това как този човек чувства и реагира. Вероятно няма да сгреша, ако кажа, че в онзи вълшебен миг не виждах нея, а гледах света през нейните очи. Може би за да опознаем някого истински, трябва да имаме представа как той възприема света, а това означава да знаем как другият възприема и нас.
Единствената дума, с която ми хрумва да изразя случващото се в онзи момент, е вниквам. Тя стоеше на вратата, светлината струеше зад гърба ѝ, а аз вниквах в нея. Чували сте твърдението, че всеки човек е необикновен. Обикновени хора няма. Когато вникваме в някого, виждаме богатството на това човешко съзнание, как то възприема и създава живота си в симфония. Няма нужда да обяснявам колко прекрасен беше онзи момент - топъл, интимен, дълбок. Момент на блаженство от човешко общение. "Много блестящи писатели и мислители нямат представа как функционира човек" - ми каза веднъж Мери Пайфър, автор и терапевт. Способността да разбираш другия и да съпреживяваш с него е най-важното нещо на този свят."
Из книгата
Начало 
