Интернет като една от най-влиятелните технологии на XX век промени начина, по който хората се обучават / учат (електронно обучение). Електронното обучение е резултат от иновативното развитие на образователните институции (а и на много други организации). По-специално висшите училища се интересуват от възприемането на тази иновация, за да се преодолеят ограниченията във времето и мястото на традиционното (присъствено) обучение. Електронното обучение по същество се различава от традиционното, тъй като изисква промени в педагогическите подходи. Едни от най-често посочваните опасения относно електронното обучение са чувството на изолация и липсата на човешки контакт сред участниците в учебния процес. Когато студентите не взаимодействат напълно с преподавателя и своите колеги, те нямат достатъчно възможности да усвоят учебното съдържание, да овладеят знания и умения. Взаимодействието между членовете на учебната общност е жизненоважно за успеха на електронното обучение.
XXI век е сочен като епоха на знанието, време, в което знанието има ключова социална и икономическа стойност. Едно от многото предизвикателства, с които се сблъскват университетите, е повишеното търсене на образование. Степента, до която знанията се превръщат във все по-важен елемент от икономическото развитие най-вече при създаването на работни места, бързо нараства. Днес от университетите се очаква да гарантират на колкото се може повече студенти да завършат висше образование с подходяща квалификация за живот в общество, основано на знанието. Друг фактор, който прави студентите по-различни днес, е потапянето им в дигиталните технологии и по-специално в социалните медии: незабавни съобщения, видеоигри, Facebook, Twitter и цял набор от приложения, които работят на различни мобилни устройства, като таблети и смартфони. Такива обучавани са постоянно включени в мрежата. Повечето студенти идват в университета, потопени в социалните медии и голяма част от живота им се развива около такива медии.
Технологиите играят важна роля в преподаването от незапомнени времена, но доскоро бяха предимно в периферията на образованието. Технологията е използвана главно за подкрепа на преподаването в традиционна аудитория (и учебна зала) или се използва за реализиране на дистанционно обучение. Въпреки това през последните над петнадесет години технологията влияе все повече върху основните учебни дейности в университетите. Все повече преподаватели преподават онлайн, те постепенно осъзнават, че много дейности, които традиционно се извършват в аудитория (учебна зала), могат да бъдат направени еднакво добре или по-добре онлайн. В резултат преподавателите постепенно въвеждат повече елементи за онлайн обучение в преподаването си. Постепенно технологията се движи от периферията към центъра на образованието.
Търсенето на онлайн програми се увеличи през последните няколко десетилетия. Много институции признават необходимостта от време и помощ, но тъй като инструментите стават все по-лесни за използване и са все по-широко разпространени, получаването на време и помощ за подготовка как се преподава онлайн е все по-рядко. Тези очаквания отразяват убеждението, че преподаването онлайн не е много по-различно от преподаването в присъствената среда лице в лице (face-to-face environment). Това не е така. Преподавателите, които могат да създадат ефективно обучение лице в лице, могат да бъдат ефективни и онлайн, но това не се случва за един ден.
Начало 
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
