"Никое въведение не въвежда във философията: тя винаги е в нас като размишление за въпроси, отговори и всеобщи отношения със света дори тогава, когато е малък. Качествено той не се различава от големия, тъй като винаги е изпълнен с различни неща, към които е насочен стремежът за разбиране и единство. Този стремеж разкрива всеобщността в особености, чието представяне налага и систематичност, и рапсодичност в описанието и обяснението на класически и съвременни схващания за философията с основните ѝ теми и понятия, връзката им с езика, науката, религията, културата, идеологиите, общественото устройство, или накратко: с всичко. Затова тук се ползват откъслеци от класически произведения и се обясняват основни понятия без привилегироване на автори, методи и школи.
Все пак въведението завършва с дванайсет портрета на влиятелни мислители, допълнено с речник на понятия в най-употребимото им значение и кратки сведения за автори и техни произведения. Ако в речника стои стандартът, в изложението са дадени достатъчно поводи за нарушаването му, което би подпомогнало осъзнатата ориентация във всеобщността на съществуването, наричана философия."
Димитър Денков
Димитър Денков завършва философия през 1981 г. в СУ Св. Климент Охридски, където след специализация по социология на знанието работи като асистент, доцент и професор по история на философията, ръководител на катедра История на философията и декан на Философски факултет в периода 2011 - 2019 година. Има 16 успешно защитили докторанти от България, Германия, Чехия и Ирак; изнасял е лекции в университети в Германия, Турция, Чехия, Сърбия, Китай.
Автор е на 7 историко-философски, политически и публицистични монографии, сред които: Мартин Хайдегер. Онтология на трагичното, Що е Просвещение? - текстове, жанрове, контексти, Въведение във философията, 17 юни на Симеон Сакскобургготски и други; съавтор е на няколко учебника по философия на средното училище, както и на програми и антологии по философия; преводач е на основни произведения на
И. Кант,
Г. Хегел,
К. Маркс, Фр. Енгелс, М. Хайдегер,
Х.-Г. Гадамер; под негова редакция са и някои от българските издания на
Лайбниц,
Ницше,
Фройд,
Ръсел,
Хусерл, Маркузе и други.
Ръководил е множество национални и международни приложни и научни проекти: концепция на държавни зрелостни изпити, финансиране на системата на висше образование, рейтинга на български университети (заедно с Ч. Найденов), обучение и преквалификация на учителите в средното образование, ромските училища в България, междукултурен диалог и други. Има над 80 научни статии в наши и чужди научни списания на немски, английски, испански, френски, унгарски, полски, гръцки и към 400 публикации в периодичния печат, най-вече във в-к Сега, чийто колумнист за съботно-неделното издание е между 2004 и 2019 година; част от тези статии са събрани в книгата Гледки от българския вагон.
