Дванайсет истински лица на философията."B края на предговора към Философия на правото Хегел пише: "Когато философията започне да рисува със своята сива боя върху сивото, тогава някоя форма на живота е остаряла, но със сиво върху сивото тя не може да бъде подмладена, а само позната; совата на Минерва започва своя полет едва с настъпващия здрач." Трябва да се допълни: Минерва не само е богиня на мъдростта, изкуствата и науките; преди всичко тя е покровителка на майки, съпруги, дъщери, сестри, любими, приятелки и на всички жени, даващи и пазещи живот. Те гонят досадата от тъй скучното чисто мислене с полета ... |
|
|
Немската класическа философия - тръгнала през 1517 г. от 95 Тези на Лутер и превода на Библията на народен език, селските въстания и стремежа към имуществена общност - е незаобиколимата идейна част на световно-историческите промени. С примери от биографиите, сравнения и обяснения на основните понятия и разностранното влияние на мислители като Лайбниц, Бьоме, Волф, Кант, Шилер, Фихте, Шелинг, Хегел, Фойербах и техни последователи и критици, тази философия се представя за пръв път у нас в пълния си облик, онагледен и с преводи на части от най-въздействащите произведения. Това представяне се опитва да излекува хроничната ... |
|
|
"Философията е сред най-чудните достояния на човешкия дух. Нейните прояви са толкова странни и превратни, че винаги пораждат противоречиви преживявания - възхищение или пренебрежение, преклонение или порицание. Една философска теория, цяла философска школа и дори една епоха могат да бъдат пространно излагани, но и синтезирани афористично в едно изречение. Обратно, от един афоризъм би могли да се разгърне подробно философско учение. Затова е важно най-напред вместо да определяме философията, да се опитаме да я разберем, да почувстваме нейните особености, присъщото ѝ интелектуално напрежение, поривите ѝ ... |
|
|
"През 2023 година участвахме в поредица дискусии, посветени на преломните събития преди столетие: превратът на 9 юни, Юнското и Септемврийското въстание. Те дават начало на нов етап в българската история и на продължаващи до днес спорове и противоборства за начина на излагането ѝ, подбора и оценката на събития и личности. При това особено важна роля играят налаганите в Царство България, Народна република България и Република България различни държавно-устройствени, идеологически и икономически доктрини, силно повлияни от променящи се вечни съюзници. Затова се осмелихме да предложим три истории на последното ... |
|
|
"Никое въведение не въвежда във философията: тя винаги е в нас като размишление за въпроси, отговори и всеобщи отношения със света дори тогава, когато е малък. Качествено той не се различава от големия, тъй като винаги е изпълнен с различни неща, към които е насочен стремежът за разбиране и единство. Този стремеж разкрива всеобщността в особености, чието представяне налага и систематичност, и рапсодичност в описанието и обяснението на класически и съвременни схващания за философията с основните ѝ теми и понятия, връзката им с езика, науката, религията, културата, идеологиите, общественото устройство, или ... |
|
|
Съставители: Искра Баева, Димитър Денков. ... "... историческите изменения или явления, що са ставали и стават, можем да ги разберем вярно и ясно само тогава, когато земеме през очи не само отрицателните им черти, но и положителните... във взаимната им свръзка едно с друго. Тогава нито едно изменение или явление няма да ни се вижда като случайно или безсмислено..." Димитър Благоев, Що е социализъм и има ли той почва у нас?, 1891 г. Искра Баева е преподавател в Историческия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски. Тя е авторка и на книгите Утопия и реалност (1991), Източна Европа след Сталин ... |
|
|
В книгата азбучно са подредени и криво-ляво обяснени думи за феномени и физиономии, познати (нерядко до болка) на повечето пълнолетни и непълнолетни български граждани, потребители на културни, субкултурни и медийни продукти, жертви на социални мрежи и асоциални мечти. Затова надали има нужда от речник; освен че може да се допълва до безкрайност, по природа той е преходен, дори когато е насочен към бъдещи читатели и изследователи на отминаващите съвремия; речникът е само опит да се препредаде преходността. Основното тук се съсредоточава най-вече в продължаващите промени на последния хронично зациклящ преход след 1989 г. ... |
