Съдържанието на настоящата работа поставя акцент върху семейството. Не само новото време като фактор, но и самото слово, съставяно в ежедневната комуникация, поставя пред детето сериозно предизвикателство. Не само злободневното случващо се, но и проблемите, са представяни сякаш насочени към детето. На принципа на божественото, външно уповаване обикновено родителят пренася отговорността за събитията в детския живот директно към детето. Децата се възприемат като носители както на информационните потоци, свързани със съвремието, така и с проблемите, които са заобикалящи. Да погледнем примера с агресията. Презентацията на този феномен е позиционирана или никъде, или като негов носител се представя детето. От друга страна, стои и институционалната репрезентация, която поставя проблема сякаш отвъд. Думите, които са използвани от страна на родителите, са то вкъщи не е такова, подобни неща са забранени в семейството и т.н., но въпреки това тези неща се случват. Оттам насетне логиката се измества и се насочва като особеност на детето или на неговото развитие.
Начало 
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
