Книгата съдържа пиесите Стъклената менажерия, Трамвай Желание и Френският квартал.
"Пътувах много. Градовете хвърчаха край мен като мъртви листа, обагрени ярко, но откъснати от своите клони. Бих спрял, но нещо ме преследваше. Винаги ме връхлиташе изневиделица и ме сварваше напълно неподготвен. Може би беше позната мелодия. Може би само парченце прозрачно стъкло...
Погребенията са красиви в сравнение със смъртта. Погребенията са тихи, а смъртта... невинаги. Понякога те дишат пресипнало, понякога гръмливо, а понякога даже ти викат. Не ме пускай! Дори старците понякога казват Не ме пускай!. Сякаш можеш да ги спреш! А погребенията са тихи, с красиви цветя.
Те изчезват зад мен. Отиват си. Хората, които си познавал на определени места, го правят... отиват си, когато и ти си отиваш. Земята сякаш ги поглъща, стените ги поемат като влага, остават с теб само като призраци; гласовете им са ехо, притихващо, но незабравимо. Сега тази къща е празна."
Из книгата