Второ издание.
Съставител: Румяна Емануилиду. ... "Завещаното от Юлия Огнянова" съдържа Писмото-завещание на проф. Юлия Огнянова до нейните ученици и последователи като "един от възможните варианти за правене на театър", както го определя самата тя.
Книгата съдържа и пълния списък на реализираните от Юлия Огнянова като режисьор постановки."Всичко това е адресирано до студентите на проф. Юлия Огнянова, но не само до тях.
Защото за много хора, не само за актьори и режисьори, именно Юлия е Академията. Дори и да не са били нейни студенти.
Мисля, че точно затова Юлия Огнянова не бързаше да ... |
|
|
Яна Борисова е един от най-значимите съвременни български драматурзи.
Произведенията ѝ са поставяни и четени по целия свят. Тя е автор на пиесите "Малка пиеса за детска стая", "Приятнострашно", "Хората от Оз", както и на много други текстове за сцена, гледани от над двеста хиляди зрители само в България. ... |
|
|
В книгата за първи път на български език - и в нов превод - са събрани всички достигнали до нас текстове на Александър Сергеевич Пушкин (1799 - 1837), посветени на драмата и театъра: завършените му пиеси, написаните, но отпаднали от тях сцени, самостоятелни откъси, планове, както и статии, размисли, бележки, приписки, писма. По този начин читателят получава възможността да изгради своя обективна представа за неговото отношение към писането за сцена и към спектакъла като събитие, което той защитава (обосновава) със свои полемични теоретични разсъждения, по-често оспорващи, отколкото доверяващи се на установените правила и ... |
|
|
В настоящия сборник с драми за първи път на български език се представя изтъкнатият шведски писател Никлас Родстрьом(р. 1953). "Глухотата" (2019) и "Квартет" (1999) са две произведения, които се обединяват от общата музикална проблематика и съответно от фигурите на Л. ван Бетовен и Д. Шостакович. Те обаче са дълбоко свързани и от една еволюираща представа за човека, неговото положение в света и способността му да осмисли своя опит. ... |
|
|
Историята на поставянето на прочутата тетралогия на Рихард Вагнер на българската оперна сцена.
В тетралогията всички солисти са българи - главно от Софийската опера, а също така и наши артисти, които правят кариера в Германия. За "Пръстенът на нибелунга" има по два или три състава за водещите роли. Дори и в родината на Вагнер няма трупа, която само със свои солисти да постави прочутата тетралогия. Сред артистите са Мартин Цонев, Николай Петров, Костадин Андреев, Бисер Георгиев, Ангел Христов, Петър Бучков, Мартин Илиев, Даниел Острецов, Красимир Динев, Йорданка Дерилова, Баясгалан Дашням, Цветана Бандаловска, ... |
|
|
Историята на най-дълго играния спектакъл в един и същ състав с света."Не 10, а 11 ноември е датата, която променя българския театър завинаги. Годината е 1992. Героите са Ивайло Христов, Дони и Коцето-Калки, а представлението е "Секс, наркотици и рокендрол", разбира се."
Петя Дикова
"Дони и Коцето са жива емоционална палитра, от която маестрото (Ивайло Христов) си цопва от време на време по нещичко - каквото му е нужно в момента. Звездите са оставили ненужното си его вкъщи и просто следват Ивайло. Така правят големите, а публиката не може да бъде заблудена кой е голям и кой се е качил на егото ... |
|
|
"Новата книга на актрисата Мая Кисьова е истинска ценна находка. По удивителен начин, изобилстващ от спонтанност и интуитивни връзки, тя доверява богатия си артистичен опит и житейска мъдрост. Открива за нас деликатно, без излишна претенциозност и натруфеност от думи, своето завръщане към себе си и голямата си любов - театъра. Читателят се наслаждава непрестанно на лекотата и свободата на изказа, с който се описват роли, емоции, чувства, състояния, страхове и копнежи. Той остава с усещането за отворен край при всеки хайбун, което е характерно за този жанр. Увлечен е и изкушен от възможността да го довърши сам чрез ... |
|
|
Под редакцията на Георги Тошев. ... "Много съм играла... И съм чела интересни текстове на глас пред публика. Актьорът насита няма. Иска още и още! А като спре да иска, значи не е вече актьор, а иска да стане режисьор, да събере група актьорчета и той да им казва какво да правят. Или започва да пише автобиографии.
На всеки му се дописа. Писатели много, читателите намаляха. Да не кажа... няма ги. Няма време за четене. Ей!... Някой прохърка. Тихо... Ще го събудиш и ще вземе да пропише."
Татяна Лолова ... |
|
|
Въведение в съвременна китайска драматургия.
Съставителство: д-р Калина Стефанова. ... Книгата e първият по рода си том на китайски пиеси, публикуван на български език с легендарните китайските пиеси "Буря" и "Чайна" от доайените на китайския театър на 20-ти век, класиците, майстори на словото и драмата Цао Ю и Лао Шъ. В книгата са включени и статии за тях от водещи китайски театроведи.
Книгата представя двата най-важни образеца от съвременната китайска класическа драма. Тези пиеси се играят и до днес по сцените на театрите в цял свят. Пиесите са едно вълнуващо и увлекателно четиво, като роман. ... |
|
|
Сборникът "Пиеси за деца" за първи път обединява едни от най-обичаните пиеси на Недялко Йорданов.
В него ще откриете:
Вълкът и седемте козлета;
Крокодил посред Балкана, или Красимир и Владимир на село;
Страшни смешки, смешни страшки за герои със опашки;
Приключения опасни със герои сладкогласни;
И в дъжд, и във вятър, пак на театър;
Вълкът срещу Козата и трите ѝ козлета.
... |
|
|
"Като единствено справедливо средство на творчество върху сцената Гьоте открива и прокламира само: способността на актьора да преобразява себе си; (а не да играе себе си). Това значи: актьорът, който иска да твори изкуство, трябва: не да влее себе си в ролята, а обратно - да влее ролята в себе си. Тогава той няма да играе себе си на сцената, а - ролята.
Само тогава актьорът ще може, наистина, да обработи, да изработи художествено ролята си. Само тогава актьорът ще може да се откъсне от онази рутинарна натуралистическа примитивност на творчество, свойствена на стария театър, и да напъти своето творчество към един ... |
|
|
Любимци на публиката.
Под редакцията на Георги Тошев. ... "Крал Лир", "Вишнева градина", "Последната лента на Крап", "Животът в сън", "Делото Дантон" …Театърът остава завинаги първи дом за актьора Наум Шопов. Роден е на 27 юли 1930 година в Стара Загора в семейство Мара Шопова ( по баща Делчева ) и Христо Шопов, бежанец от Смърдеш, Костурско. Завършва гимназия в родния град. Играе в театрите в Ст. Загора ( 1948 - 1950 ), Пловдив ( 1952 - 1958 ), Бургас ( 1967 - 1968 ), в София - Театър на Народната армия ( 1958 - 1975, с прекъсване ) и Народния театър ( от 1985 ). И ... |
