Успехите на капитан Блъд

След Одисеята на капитан Блъд през 1922 г. и Дневникът на капитан Блъд през 1931 г., през 1936 г. се появява Успехите на капитан Блъд.

Книгата е част от поредицата Бисери от стария скрин на издателство Паралакс.

"Претендентът

Подвижността, както всеки знае, е качество, което във всички времена е било очевиден фактор за успех при повечето велики командири по суша и море. Така бе и с капитан Блъд. Имаше случаи, когато нападението му беше внезапно като преобръщане на ястреб. И имаше време, съвпадащо с достигането на върха на неговата слава, когато тази мобилност придоби пропорции, създавайки такова впечатление за вездесъщност, че накара испанците да вярват и да твърдят, че само споразумение със Сатаната може да позволи на човек така чудодейно да се слее с пространството.

Без да се задоволява лесно, да се забавлява с ехото, което достигаше до него от време на време, за свръхестествените сили, с които го надаряваше испанското суеверие, капитан Блъд се стараеше да се възползва, където беше възможно, от допълнителния ужас, който името му носеше. Малко след залавянето в Сан Доминго на Мария Глориоза мощният, богато натоварен флагман на испанския адмирал на океаните и моретата на маркиз Риконет, той чу не една или две фантастични истории за своите дела, които можеха да притежават неясни основания за страх на тези обикновени суеверни испански въображения.

Беше в крайбрежна таверна в града на остров Сент-Кроа, където Мария Глориоза, дръзко преименувана на Андалуската девойка, нахално плаваща под флага на Веселия Роджър, беше акостирала за дърва и вода. Той случайно чу разказ за ужасите, практикувани от него и неговите пирати в Картахена през хода на същото нападение.

Блъд беше отседнал в кръчмата, както правеше обичайно, когато се скиташе без определена цел. Тези пристани на мореплаватели бяха най-точните места, където можеше да се събере информация. Това беше първият път, когато фактите, които събра, засягаха самия него. Никога досега не е бил толкова изненадан.

Разказвачът беше едър холандец, с червена коса и лице, на име Клаус, капитан на търговски кораб от Шелд. Той забавляваше със зловещата си история за възмущението на двама търговци от града, членове на Френската западноиндийска компания.

Неканен, Блъд се вмъкна в тази група с цел да научи повече. Приобщаването му беше прието с толерантността, която преобладаваше в такива пристанища, благодарение на елегантността на изказа на този непознат и авторитета, който създаваше със своя маниер.
– Моите поздрави, месиери - той взе едно столче, седна без церемонии и почука с кокалчетата на пръстите си по изцапаната маса, за да призове кръчмаря. – Кога казвате, че се е случило това?
– Преди десет дни беше - отговори му холандецът.
– Невъзможно.

Блъд поклати главата си с перука.
– Доколкото ми е известно, капитан Блъд преди десет дни беше в Сан Доминго. Освен това поведението му едва ли е толкова злодейско, колкото описваш."
Из книгата

Рафаел Сабатини е роден през 1875 година в италианското градче Йези. Родителите му са известни оперни певци. Майка му е англичанка, а баща му италианец. B семейството говорят и двата езика.

Първият му роман Поклонниците на Ивона e издаден през 1902 година. Известност му носят Съдът на херцога (1912), Знамето на бика (1915) и Морският ястреб (1915). Истинската слава за писателя идва след публикуването на романа Скарамуш през 1921 година, който се превръща в бестселър във Великобритания и САЩ. През следващата 1922 година Одисеята на капитан Блъд донася на Сабатини още по-голяма слава и успех. Литературната критика го обявява за Александър Дюма за тогавашната белетристика. Между многото други Рафаел Сабатини пуска и продължения на най-хитовите си заглавия: Завръщането на Скарамуш и Дневникът на капитан Блъд през 1931 година и Успехите на капитан Блъд през 1936 година.

Рафаел Сабатини умира през 1950 година в швейцарския курорт Аделбоден. Епитафия на надгробната му плоча са собствените му думи от Скарамуш: "Беше се родил с дарбата да се смее и с чувството, че светът е побъркан".

Артуро Перес-Реверте пък казва за Рафаел Сабатини: "В цялата история на приключенските романи няма начално изречение, което да се сравни с това. За Сабатини Скарамуш е това, което, Тримата мускетари са за Александър Дюма."

ИК Паралакс - Николай Рангелов
София, 1517
ул. Поп Груйо 69
parallaxpublishing.bg@gmail.com

Драконовата челюст
Претендентът
Демонстрацията
Избавлението
Светотатство
Избягалата хидалга