Лекции по византийска философия

Книгата обобщава над тридесетгодишна изследователска работа на проф. дфн Георги Каприев в областта на византийската философия. По структура тя следва лекционния му курс, представян в СУ Св. Климент Охридски от 1999 г. (според справочниците, първи в света с постоянно място в академичен учебен план). Тема на книгата са контекстът и основните теми на собствено византийската философия: онова мощно течение сред различните философски програми във византийската култура, което разгръща най-категорично темите, различаващи византийското философстване от латинските модели. Сред тях са акцентът върху битието като динамична мрежа, ученията за енергиите, за божествените логоси и самосъществуването на нещата, за свободата...

Проф. дфн Георги Каприев (Бургас, 1960) е завършил философия в СУ Св. Климент Охридски, специализирал е в Кьолн и Париж с подкрепата на фондациите DAAD, Александър фон Хумолт, Андрю Мелън. Преподавател по история на философията в СУ. Президент на комисията Византийска философия на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Член на Обществото за философия на Средновековието и Ренесанса (GPMR) в Германия. Член на Института за средновековна философия и култура (София). Член на Американското семиотично общество. Съосновател на Европейския висш колеж за антична и средновековна философия (EGSAMP). Гост-професор в Кьолнския университет 2005/2006 г. Гост-лектор в университетите на Амстердам, Бари, Берлин, Бон, Бохум, Вюрцбург, Карлсруе, Кьолн, Лече, Хановер, Цюрих и други. Автор е на 17 книги, между които Максим Изповедник. Въведение в мисловната му система, Philosophie in Byzanz, Ipsa vita et veritas. Der ontologische Gottesbeweis und die Ideenwelt Anselms von Canterbury. Съиздател на Архив за средновековна философия и култура и Bibliotheca christiana. Преводач от латински, старогръцки, немски и руски език.

"Начало на византийската философия

Византийската философия не възниква благодарение на някакъв катастрофизъм и няма историческа цезура между византийската философска култура и философията на Елинската античност. Структурообразуващо за философската култура във Византия е обстоятелството, че целият корпус на античното философско наследство преминава в културните фондове на гръкоезичната християнска философия, и то в облика, постигнат от нея в Късната античност. Коментирането на философските творби на старите елини, преди всичко Платон и Аристотел, и дискутирането с тях е съществена съставна част от традиционното философско образование. Византийската образователна система съхранява принципно наследената от Античността структура. Непълното копиране се установява например чрез факта, че в основаното през 425 г. в Константинопол висше училище към класическата преподавателска схема се добавят две нови дисциплини: право и - добилата статута на самостоятелна дисциплина - философия. Във всеки случай след 617 г., когато Стефан от Александрия се преселва в столицата, за да преподава там Платон и Аристотел, школското изучаване на елинската философия не познава прекъсване.

Лице в лице с това състояние на нещата отговорите на въпроса за началото на византийската култура по необходимост имат за основа едно предхождащо методологично допускане. Зависи от това как се схваща началото на една културна епоха (при цялата условност на понятието „културна епоха“ изобщо). Като такова начало може да се разглежда времето, когато първите черти на тази структура позволяват да бъдат разпознати; или когато тези черти вече влизат в успешна конкуренция с тогава устойчивите структури; или обаче когато тази структура доказва себе си като доминираща (макар и не единствена) формация на времето; или обаче когато тя добива валидност като единствена легитимна културна форма. Последните три опции са реализирани в специализираната литература.

Четвърти век

Четвъртото столетие, препоръчвано като начално време на византийската философия, полага един съществен предел. Макар да не може да се говори за държавническо възникване на Византия в правен смисъл, основополагането на Константинопол (324) и освещаването на града (330) като столица на империята играят една все пак решаваща роля. Тогава протича и т.нар. разделение на империята - при император Теодосий (395). Още по-важни са двата вселенски събора (Никея 325 г. и Константинопол 381 г.) и свързаната с тях интензивна интелектуална активност. Тя полага темелните камъни на същински византийската култура. Тогава обаче процесите на ферментация са все още твърде интензивни, все още няма еднозначен културен облик, динамично и чрез много обиколни пътища се гради настъпващата културна структура. Затова периодът между IV и VI век се определя като ранновизантийски, но и като предвизантийски.

Шести - седми век

Има основания началото на византийската философия да бъде полагано посредством периода, очертан чрез времето на управление на Юстиниан (527 - 565) и Ираклий (610 - 649). Юстиниан цели окончателното изграждане на интегралната християнска държава, в която трябва да се възстанови древното имперско достойнство, но върху християнски фундамент. Негов идеал е симфонията на църковната и политическите йерархии като основа на една християнска култура и един християнски начин на живот. Процесите се интензифицират от събитията по времето на Ираклий и следващите го години, чрез които се подпечатва краят на империята, обхващаща Средиземно море като вътрешно езеро. Един резултат от тази редукция е реалното наличие на два културно-формиращи патриархата - стария Рим и новия Рим, Константинопол. Напрежението между двата центъра се проявява например чрез участта на папа Мартин I. Междувременно латинският е изтласкан от гръцкия като административен имперски език. Максим Изповедник и неговите съвременници биват гледани като първите същински византийски философи.

Девети век

Извън разните културнополитически идеологизации и геополитически аналогии две са заслужаващите коментар схващания, според които византийската философия е започнала през IX в. По-ранната е позицията на Герхард Подскалски. Той пише: "Ako според специализираната литература патристичната епоха като цяло приключва с Йоан Дамаскин, тогава със същото право патриарх Фотий може да бъде обозначен като начинател на средновековната философска теология." Същото трябва да важи за философията. Подскалски полага предела между патристика и византийско време чрез времевия интервал между Дамаскин и Фотий. Аргументацията на Линос Бенакис има друг характер. Неговата теза гласи, че докато древните християнски автори на аскетичната теория за живота са присвоили понятието философия, най-ранните прояви на автономното философско мислене във Византия стават видими през IX и X в. чрез християнския хуманизъм. През цялото византийско време (IX - XV в.), внушава Бенакис, се съхранява науката за познанието на всички неща, основоположни за човека и света. През IX в. философията се автономизира от теологията и придобива институционална независимост. След това във Византия никога не се стига до интеграция между философията и теологията, както е на запад. Двете позиции повдигат въпроси, чиито отговори са в състояние да очертаят същинския контекст на византийската философия"
Из книгата

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com

Предговор
Контекстът

• Византия и Byzantine commonwealth
• Начало на византийската философия
• Четвърти век
• Шести-седми век
• Девети век
• Патристиката
• Теологията
• Теологията като мистичен опит
• Философът на опита
• Богословското школуване и духовният отец
• Мястото на науките и изкуствата
• Четенето на книги
• Писмовната активност
• Подозренията към интелектуалната дейност
• Философската теология
• Теологията на откровението като основа на богословския дискурс
• Дискурсивната теология
• Догматичната теология
• Спекулативната теология
• Подход към външния авторитет
• Философията
• Многозначността на понятието
• Философското преподаване и писмовната активност
• Самостоятелността на философите
• Автономията на философията
• Многото лица на теоретичната философия
• Характеристики на теоретичната философия
• Нашата философия
• Григорий Богослов
• Дионисий Псевдо-Ареопагит
• Компетенциите на философията
• Християнската философия
• Икономията като сфера на действие за философията
• Апофатична и катафатична теология
• Философия и богословски дискурс
• Философия и мъдрост. Парадигмата на Максим Изповедник
• Двата вида философия
• Мъдростта
• Мъдростта и философстването
• Дефинициите за философия
• Йоан Дамаскин
• Михаил Псел
• Периодизиране на византийската философска култура
• Предвизантийските автори
• Утвърждаване на византийската философия
• Византийският класицизъм
• Мисловните линии на антропоцентризма и теоцентризма
• Философията на Палеологовото време
• Отношението към латинската култура
• Културпатриоти и консерватори
• Коригиране на дискурса на теологията на опита
• Томисти, платоници и аристотелици във Византия
• Платон и Аристотел във Византия
• Византийският хуманизъм
• Рационалност и любознание
• Рационалността
• Михаил Псел
• Григорий Синаит и Григорий Палама
• Любознанието
• Михаил Псел
• Йоан Дамаскин и Григорий Палама
• Философия във Византия и византийска философия
• Заключение

Основни теми и понятия

• Учението за енергиите
• Учението на Аристотел
• Тълкуването на учението за енергиите при Мартин Хайдегер
• Елинската рецепция
• Начало на християнската рецепция на учението за енергиите
• Енергийното учение на християнските мислители от IV в.
• Атанасий Александрийски
• Кападокийците
• Дионисий Псевдо-Ареопагит
• Максим Изповедник
• Йоан Дамаскин
• Една междинна равносметка
• Учението за енергиите и западното философско мислене
• Фотий Константинополски
• Михаил Псел
• Никита от Марония
• Георги от Кипър (Григорий II)
• Григорий Палама
• Варлаам, Акиндин и Григора
• Прохор Кидон
• Учението за енергиите в произведенията на следващото поколение паламити
• Филотей Кокин
• Николай Кавасила
• Калист Ангеликуд
• Същностна енергия и акциденция
• Липсата на коректно логическо формулиране на различието между същност и енергия
• Георги Схолар и определянето на различието същност-енергия
• Перихореза и синергия
• Калист Ангеликуд: същностна енергия и ипостас
• Хексис - ипостасиращият фактор
• Принципите на биващото
• Логосите на нещата
• Дионисий Псевдо-Ареопагит
• Максим Изповедник
• Една метафизика на конкретното
• Аналогичната самостоятелност на биващото
• Логос/принцип на същността и тропос/начин на съществуване
• Битие - благо/зло-битие - вечно-битие
• Съ-създателят
• Природа и ипостас
• Природа/същност
• Ипостас
• Ипостас и лице
• Релация и синергия
• Индивид
• Човекът
• Логосът на човека
• Образ Божи, микрокосмос и прародителски грях
• Психосоматичното единство на човека
• Човешкото тяло
• Тялото в антропологията на Максим Изповедник
• Тялото и иконопочитанието
• Тялото в учението на Григорий Палама
• Душата
• Григорий Нисийски за душата
• Йоан Дамаскин
• Немезий Емески за неразумните сили на душата
• По-нататъшната традиция. Мелетий монах
• Разумната душа
• Максим Изповедник
• Михаил Псел
• Григорий Палама
• Човешкото познание
• Рационалното познание
• Четирите елемента на познанието
• Практическата, естествената и богословската философия
• Практическата философия
• Съвестта
• Естественото съзерцание
• Изкуствата и науките
• Истина
• Разум и откровение според представителите на антропоцентричната линия
• Незабравимото знание
• Опитното познание
• Пълната философия
• Богословската философия
• Екстазът и обожението
• Опитното познание според радикалните представители на теоцентричната линия
• Рационалистичният поврат при Григорий Палама
• Мистичното опитно богопознание
• Богопознанието чрез естествения човешки разум
• Нормиращата сила на благочестивия разум
• Волята и свободата
• Учението за свободата на Йоан Касиан
• Кападокийците
• Немезий Емески
• Максим Изповедник
• Йоан Дамаскин
• Фотий Константинополски
• Михаил Псел
• Воля и свободен избор
• Необходимост, съдба и участ
• Провидение и участ в историографията
• Дебатът за съдбата през XV век
• Обожение и свобода според Григорий Палама
• Заключителна бележка
• Време, еон, вечност
• Елинската традиция
• Василий Велики. Кападокийците
• Максим Изповедник
• Михаил Псел
• Система на взаимодействието на структурите
• Заключително наблюдение
• История и метафизика
• Политическо мислене и историография
• Политическото мислене
• Античната Политика и византийската образованост
• Политиката и философският етос
• Историография и философско мислене
• Политическото мислене и философията
• Историчността като базисен елемент на византийската философия
• Историко-метафизичната програма
• Ядрата на историческата метафизика
• Време и историчност в учението за йерархията на Дионисий Псевдо-Ареопагит
• Учението за творението
• Христологичният център
• Есхатологията

Вектор на времето
Цитирана литература

• Източници
• Изследвания

Български преводи на цитирани текстове

• Източници
• Изследователска литература