Седмият печат

Седмият печат Жозе Родригеш душ Сантуш Времетраене: 1:14 мин. Милионерът в Лисабон Жозе Родригеш Душ Сантуш Времетраене: 1:14 мин. Мъжът от Константинопол Жозе Родригеш душ Сантуш Времетраене: 1:41 мин. Героичната арка Жозе Родригеш душ Сантуш Времетраене: 1:11 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

Интерпол търси помощта на криптолога и професор по история Томаш Нороня за разследването на убийството на Хауърд Доусън - ръководител на американската антарктическа станция. Доусън става свидетел на най-голямото доказателство за глобално затопляне, виждано от човек, но преди да успее да напише доклада си е убит. Задачата на Томаш е да разшифрова посланието оставено от убийците - 666, библейското число на Звяра. Мисията на професора ще го отведе до далечни точки на света. Животът му ще бъде в опасност многократно. Залогът е глобалното затопляне, изчерпването на световните запаси от петрол и апокалиптичня срив, който би съпроводил това събитие. "Когато сне седмия печат, настана тишина на небето." Така Библията оповестява началото на Апокалипсиса. Има ли надежда за човечеството?

"Александър Орлов изглеждаше в шок, когато плащаше сметката. Онова, което напълно го порази, не беше цената на обяда, както би могло да се очаква при подобни обстоятелства и при огромната сметка, която сервитьорът му поднесе на сребърен поднос, а мислите, разпалили въображението му. Хитлер? Хитлер е Звярът, пророкуван в Апокалипсиса? Тази мисъл го плашеше и в същото време не му даваше мира. Възможно ли е библейски текст от I век да съдържа число, чиято гематрия да отговаря на името на човека, извършил най-големия геноцид в историята?

Излязоха от ресторанта и поеха из парка до Кампо Пекено. Бяха благоустроили арената за корида и градинката околовръст изглеждаше приветлива и примамваща, спокойно място сред градската суматоха. Руснакът дълго крачи, забил поглед в земята, докато най-накрая наруши тишината.
− Сигурен ли сте, че на името на Хитлер отговаря числото шестстотин шестдесет и шест?
− Няма никакво съмнение, няколко пъти го пресметнах. Ако a е равно на сто, b - на сто и едно, и така нататък, гематрията на името на Хитлер дава тройна шестица.
− Господи, това е невероятно.
− Виждате ли? Хитлер е в ролята на Антихриста.
Орлов изхъмка.
− Но в крайна сметка, кой от двамата е Антихристът? Хитлер или Мохамед?
− Какво мислите?
− Мисля, че е Хитлер.
Томаш се разсмя.
− Има смисъл, нали? Човекът, предизвикал Втората световна война, човекът, отговорен за смъртта на милиони, човекът, планирал и осъществил холокоста.
− И който е нападнал Матушка Русь - побърза да добави Орлов. − Това не се забравя. Той е нахлул в Русия.
− Да, Хитлер е идеалният кандидат. Името му съдържа числото на Звяра и е олицетворение на злото.
− Несъмнено.
− Но не е така.
Смесица от почуда и разочарование се изписа по лицето на Орлов.
− Не е Хитлер?
− Не е.
− Сигурен ли сте?
− Абсолютно.
− Ама той е съвършено подходящ за тази роля.
− Знам, но Хитлер не е Звярът от Апокалипсиса.
− Как може да сте сигурен в това?
− Подразбира се от контекста на пророчеството. Не забравяйте, че това е стар християнски текст.
− В такъв случай смятате, че Антихристът е Мохамед?
− Не, и това не приемам.
Орлов наведе глава.
− Вижте, може и да не е Хитлер, но Мохамед е доста подходящ, не мислите ли? Той е основният враг на християнството. Освен това, ислямът стои зад всички терористични действия, извършени в Чечения, Афганистан, Ирак, Иран, Алжир, на 11 септември - навсякъде има следи от исляма.
− Не говорете глупости - отряза го Томаш. − Мохамед е почитал Христос, смятал го е за истински пророк. А липсата на толерантност, която се забелязва в някои страни от ислямския свят, в определени моменти е характерна и за християнството. Достатъчно е да си припомним Инквизицията и кръстоносните походи.
− Това е било преди много време.
− А антиеврейските погроми в християнския свят отпреди много време ли са? Холокоста преди много време ли е? - Въздъхна. − Християнската нетолерантност е продължила доста дълго време, не смятате ли? Спомням си, че като юноша съм виждал кмета на Лисабон да протестира пред вратата на едно от кината, защото в него показваха френски филм, в който Дева Мария беше представена като жена, различна от утвърдения каноничен образ. Спомням си също, че преди няколко години един автор на комикси беше направил карикатура на папата с презерватив на носа и това предизвика буря от протести. Спомням си, че...

− Добре, съгласен съм - не издържа Орлов. − Но защо сте толкова сигурен, че Звярът не е нито Хитлер, нито Мохамед, след като имената им съдържат тройната шестица, предречена в Новия завет?
− Много просто - каза Томаш. − Апокалипсисът е написан през I век и авторът му, Йоан, предизвиква тогавашните си читатели да разрешат една загадка. − Потърси първия абзац. − Спомнете си какво е написал още в началото на книгата: "Откровение на Иисуса Христа, що Му даде Бог, за да покаже на рабите Си онова, което трябва да стане скоро". − Погледна към Орлов. − Виждате ли? "Онова, което трябва да стане скоро". Йоан е имал предвид събития от неговото време. А Хитлер и Мохамед са се появили много по-късно.
− Но това все пак е пророчески текст. Не смятате ли, че би могъл да се отнася за лица от бъдещето?
− Не е точно така. В Апокалипсиса Йоан моли читателите си да разбулят тайната. Читателите са негови съвременници. Ако пророчеството е било адресирано към хора, живеещи хиляда или две хиляди години по-късно, те не биха имали никакъв шанс да разкрият загадката. Има смисъл само ако Йоан е помолил съвременниците си да разгадаят енигма, чието тълкуване се е вписвало във времето им. Ако си спомняте, Йоан обяснява, че пророчествата се отнасят до "онова, което има да стане скоро".
− Разбирам.
Седнаха на дълга пейка под сянката на едно дърво и Томаш взе писалката и тефтера.
− Но да се върнем към гръцкия. Открих и други решения.
Нахвърли нещо върху белия лист."
Из книгата

Хермес ООД
Пловдив 4000
ул. Лозенград №51, ПК 4077
info@hermesbooks.com