Не отлагай да обичаш... Поезия

"Иван Давидков е достатъчно оценен от критиката, но в съзнанието на събратята си се нарежда между най-добрите ни съвременни поети. Той има душата на живописец, широко отворена за света и явленията, за светлината и багрите. Желанието му да загребе колкото се може повече от тях го е накарало, мисля, да изостави в последните си книги традиционното стихосложение с неговите ограничения. Неговитят стих, който сега се развива свободно, акцентуван само от ритъма, е като голяма мрежа, натегнала от улова на образи и красота."
Атанас Далчев

Иван Давидков е роден на 9 март 1926 година. Завършва славянска филология в Софийския университет. Автор е на десетки стихосбирки, поредица от романи и три сборника с есеистика. Лириката и прозата му превеждани в чужбина. Неразделна част от творчеството му са живописните му платна. Почива на 6 август 1990 година.

Иван Давидков (1926 – 1990) е поет, белетрист, есеист и живописец, различима фигура в българската поезия от втората половина на XX в. Автор е на десетки стихосбирки, поредица от романи, сборници с есеистика, много от които са преведени на други езици. Неразделна част от творчеството му е живописта, която допълва художествените му търсения. Носител е на престижни литературни награди, сред които „Петко Р. Славейков“ и „Пейо К. Яворов“.

Захарий Стоянов ООД
София, 1784
ул. Боян Дамянов 7
office@zstoyanov.com

Казино
Защо в прегръдките ми
Празник
Нощен сняг
Писмо
Димят горчивите огнища
Веднъж през юли
Далечно
Постеля
Не отлагай да обичаш
Момичето с бялата шапка
Кехлибар
Писма до поискване
Благословена нощна равнина
Рана
Смола от кедър
Камбаните на гарите
Прозрение
Романтичен сонет
Перон
Следа
Посвещение
Кипариси
Кръчма в пустата
Ще дойде оня, който
И бях щастлив
Бяло
Образ
Зимен огън
А хляба, с който
Аз бях ти обещал
Дълъг е пътят
Романси 1, 2
Първата цъфнала праскова
Далечен прозорец
Пишат любовни песни
Въздишка
Ще потъмнее
Да се сбогуваме
Тераса
Кузнецкият мост
Когато се запътиш
Хотел
Ние сме несправедливи
Чаша чай
Среднощни улици
Ти нали обеща
Ние ще дойдем в стария Вилнюс
Любов
Ако някоя нощ
Дъждобран
Изречено шепнешком
Крайбрежие с голи дървета
Не сложих карамфил
Витло
Янтарна огърлица
Пясък
Сега, ако попитам
След празника ми
Зимен път
Обикнах тоя заради тебе
Снежно посвещение
Огнище
Из небесна поема
Старост
Чувство
Ноктюрно
Анели
Нощен празник
Мария
Малка нощна музика
Вик
Тя го обичаше
Жак Брел
Песента на дъжда
Забравил беше
Щастлива ли си ти
Епилог
Наивен бях навярно
Струни
В оная нощ
Пепел и сенки от планини
Жената със свещта
Може би сбогом
Светлина - Иван Гранитски
На любовната нега