Горски цар

Книгата печели наградата Гонкур за 1970 г.

"Отвъд множеството скандали, които Горски цар съдържа и предизвиква с появата си през 1970 г., се извисява едно основно значение и предназначение: Човекът е създаден, за да носи в ръцете си дете. Абел Тифож, тревожещият герой на романа, който влече и предопределя хода на световните дела, преплетени в личната му съдба, изминава опак, опасен и потаен път до Източна Прусия и до Витлеемската звезда. Горно и долно, алфа и омега, събрани в едно, го очакват в края на маршрута. И духът на Горския цар - от баладата на Гьоте и от блатата на Мазурия, от старинните предания за човекоядци и от стръвните за свежа плът водачи на Третия райх... Мишел Турние е едно приказно-лукаво присъствие във френската литература, което се стреми към мистичен размах. Горски цар, най-прочутата му творба, в известен смисъл продължава размисъла за разпространяваната над цял свят еротика."
Красимир Мирчев

"Ако нямах читатели, повярвайте ми, не бих се занимавал с писане. Бих чел. Отхвърлям напълно мантри от типа на Писането е необходимост... Искам да изразя... Аз нямам никаква нужда от себеизразяване. И в произведенията си не изкарвам на преден план Мишел Турние, а просто пиша роман. Би ми било неудобно да изваждам на показ вътрешния свят на Турние... Дали четящият човек е безделник? Или е творец? Отговорът ми е: творец. Лично аз предоставям половината от романа си на своя читател. Имам предвид, че усещам как той дописва другата половина, докато го чете. Това е и причината книгата да се променя с различните поколения читатели. Не трябва да се самозалъгваме, огромна част от хората изобщо не четат. Но тези, които четат, са по-щастливи от тези, които не го правят. Творческият акт е истинска радост. Но творчеството в най-чистия му вид, това са децата."
Мишел Турние

Мишел Турние (1924 - 2016) е един от най-големите съвременни френски писатели, превеждан в цял свят и приживе обявен за класик. Следва философия в Сорбоната и в университета в Тюбинген. Удостоен е с Голямата награда за роман на Френската академия за дебютната си книга Петкан, или чистилището на Пасифика (1967) и с Гонкур за Горски цар (1970). Основни извори на вдъхновение намира в немските културни традиции, католицизма и философията на Гастон Башлар. Турние е дългогодишен член на редколегията на издателство Галимар (1978 - 2016) и на Академия Гонкур (1972 - 2011), член-кореспондент на Баварската академия на изящните изкуства и на Академията на изкуствата на Саксония, доктор хонорис кауза на Лондонския университет. Носител е на медал Гьоте и на награда Малапарте. Освен гореспоменатите произведения, на български език са преведени романите му Петкан, или дивият живот, Златната капка, Метеорите, Тримата влъхви, Елеазар, или Изворът и къпината, Х-тимен дневник, както и сборниците с разкази Дивият петел и Среднощен пир на любовта.

"6 май 1938 г.
Тази сутрин всички вестници публикуват на първа страница снимки на членовете на новото правителство. Причудлива и грозна сбирка! Тези лица, които сме виждали поне двайсет пъти в най-различни комбинации, въплъщават всяко по своему подлостта, низостта и глупостта. Впрочем повечето от тях участваха и в предишния кабинет.

Трябва да помисля над една нова Опака конституция, която в преамбюла ще съдържа следните шест положения:

1. Светостта има общо само с отделния индивид, лишен от власт.
2. Политическата власт, напротив, е изцяло от Мамон. Тези, които я упражняват, поемат в ръце всичките несправедливости в обществения организъм, всички престъпления, които ежедневно се вършат в нейно име. Следователно най-големият престъпник на една нация е човекът, който стои на върха на политическата стълбица - президентът на Републиката, веднага след него идват министрите, а след тях се занизват всякакви висши обществени деятели, съдии, генерали, прелати, всичките слуги на Мамона, живи символи на калното блато, което наричаме установен ред, всички опръскани с кръв от главата до петите.
3. Органите се нагаждат съвършено към тези ужасяващи функции. За да се задоволят нуждите на най-мерзката професия, се извършва подбор с обратен знак, така че да се съставят екипи, представляващи в най-синтезиран вид квинтесенцията на мръсотията, която може да роди дадена нация. Установено е, че във всеки министерски съвет, конклав или международна конференция на високо равнище така вони на мърша, че и най-дръзките лешояди бягат. На по-скромно равнище същото се отнася до управителните съвети, щабовете и всякакви други органи, сборища на отрепки, в които нормален човек не може да вирее.
4. Щом като един човек създава закони, значи той самият е извън закона, също и извън закрилата на закона. Следователно животът на човек, който упражнява някаква власт, има по-малка стойност от живота на хлебарката или на въшката. Парламентарният имунитет би трябвало да претърпи положителен обрат, което значи всеки гражданин да може да стреля без предупреждение и без ловен билет по всеки политик, който му се изпречи на пътя. Всяко политическо убийство подобрява нравствената хигиена на обществото и се посреща с блажена усмивка от Света Богородица и ангелите в рая.
5. Към Конституцията от 1875 година следва да се добави член, по силата на който щом едно правителство падне, всички министри да се разстрелват незабавно без право на обжалване. Недопустимо е хората, които не са оправдали доверието на нацията, да се приберат безнаказано у дома, а на всичко отгоре да продължат политическата си кариера, окръжени с ореол след измамния си фалит. Тази разпоредба би имала тройното предимство да изцеди най-вонящия гнойник на нацията, да предотврати появата на едни и същи лица при смяна на правителството и да внесе в политическия живот това, което най-много му липсва - сериозност.
6. Всеки човек следва да знае, че обличайки доброволно каквато и да било униформа, се самоопределя като творение на дявола и става обект на законното отмъщение на честните люде. Със закон към гадните животни, чийто лов е разрешен по всяко време, трябва да се прибавят ченгетата, свещениците, пазачите и дори академиците."

Из книгата

Парадокс ЕООД
София 1164
ул. Миджур 8
paradox@paradox.bg

Опаки записки на Абел Тифож
Рейнските гълъби
Хиперборея
Роминтенският човекоядец
Калтенборнският човекоядец
Звездоносец
Бележки на автора