Дяволската библия

Дяволската библия Стив Бери Времетраене: 1:02 мин. Отслабвай с кето за начинаещи Нина Златкова Времетраене: 1:02 мин. Отново към теб Б. К. Борисън Времетраене: 1:16 мин. Към себе си нежно Олга Примаченко Времетраене: 0:53 мин. Всичко за любовта Джоана Болури Времетраене: 1:14 мин. Комунистическите концлагери и политически затвори в България. Справочник Борислав Скочев Времетраене: 1:08 мин. Палачинкова къща Строубъри Пач Лори Гилмор Времетраене: 1:16 мин. Алгебра на богатството Скот Галоуей Времетраене: 1:03 мин. Неприлично за дама убийство Робин Стивънс Времетраене: 1:19 мин. Ламин Ямал. Момчето чудо Лука Кайоли, Сирил Коло Времетраене: 1:28 мин. Ръкопис 2244 Гергана Лаптева Времетраене: 1:24 мин.

Дяволската библия крие истина, за която империите са готови да убиват.

Котън Малоун, ветеран от специален отряд Магелан, заминава за Швеция, където по-малката сестра на крал Вилхелм I е отвлечена. Искането за откуп е твърде необичайно. 800-годишна книга, Кодекс Гигас, най-големият средновековен ръкопис в света. Плячкосан от шведите в Бохемия през 1648 г. по време на Трийсетгодишната война, той се съхранява в Стокхолм близо четири века. А междувременно се е сдобил с далеч по-загадъчно име - Дяволската библия.

Сега чехите си искат Кодекса и шведите са съгласни да го върнат, но друга сила се опитва да осуети сделката. Списъкът с потенциалните похитители на принцесата е дълъг. Намесени са различни тайни служби. И всичко трябва да бъде извършено при пълна секретност. От Котън Малоун и Касиопея Вит зависи да открият сестрата на краля и да спасят безценния илюстрован ръкопис.

Нищо не е такова, каквото изглежда. Верни съюзници се превръщат в опасни врагове. Дългогодишни противници изведнъж стават партньори. И сякаш това не е достатъчно, от миналото на Котън изскачат стари конфликти, които превръщат и без друго сложната, дори хаотична ситуация в нещо далеч по-лично и смъртоносно.

"Котън Малоун беше в повишена готовност. Наричаше това състояние „Зебра“. Названието беше заимствано от „Акция „Зебра“, роман на Алистър Маклейн, в който нищо не беше такова, каквото изглеждаше, и всички бяха заподозрени. Сетивата му бяха насочени към шума и суетнята в големия град. Толкова различни и объркващи сигнали. Нищо общо с „Акция „Зебра“, чийто автор беше пренесъл действието в арктическата пустош. По-рано този ден Котън и Стефани Нел бяха приключили със задачите си в Италия, бяха взели директен полет от Флоренция и бяха пристигнали тук преди три часа.
– Имам проблем, Котън. И то голям. Много ми е неприятно, че се налага да те моля. Но ми трябва помощта ти. Незабавно.

Той не се поколеба дори за миг.
– Можеш да разчиташ на мен.

А проблемът? Единствената сестра на шведския крал, шейсет и осем годишната принцеса Люса, била отвлечена от улиците на Стокхолм близо до дома си. Тя разхождала кучето си, както правела всеки ден, когато била в града. Кучето се върнало само, без стопанката си. Трескавото издирване не дало резултат. Не след дълго в двореца се получило съобщение, от което станало ясно, че става дума за отвличане и похитителите имат конкретни искания. Да, това наистина бе проблем. И то какъв.

Двамата със Стефани Нел имаха среща в двореца в 16:30 ч., затова решиха да си направят ранна вечеря. Очакваше ги дълга нощ. Добре че бяха успели да подремнат в самолета. За нещастие, времето не беше на тяхна страна. Оловното небе се беше надвесило толкова ниско, че беше обгърнало Стокхолм в преждевременен сумрак. Бурята, връхлетяла града, беше донесла обилна влага, която проникваше през дрехите. Котън и Стефани бяха облекли шлифери и носеха чадъри. Минувачите наоколо, до един бързащи час по-скоро да се озоват на сухо, бяха облечени по същия начин.

Котън винаги беше смятал Стокхолм за един от най-прекрасните градове на света с викингско минало и космополитно настояще. Шведската столица предлагаше очарователна комбинация от култура и природа, а обстоятелството, че беше изградена върху острови, означаваше, че човек никога не е твърде далече от водата. Освен това, за разлика от повечето големи градове, водата тук бе чиста, подходяща за плуване.

Двамата със Стефани прекосиха моста „Стрьомброн“, за да се озоват на остров, заселен преди повече от хиляда години. Сега върху него се простираше Гамла Стан, Старият град на Стокхолм, очарователен лабиринт от калдъръмени улички, колонади и стълби, които извикваха спомена за една отдавна отминала епоха, когато Швеция е била световна сила. Днес Старият град предлагаше внушителна колекция каменни сгради с пастелни фасади, зад които се криеха магазинчета за сувенири, барове, ресторанти и любимите на Котън книжарници. Те бяха изникнали около средновековния замък „Тре кронур“, или „Трите корони“, заобиколен, както изисквала традицията преди векове, от масивна каменна стена. Днес тук се издигаше Кралският дворец. Едната му страна гледаше към водата, а другата – към площада, на който беше разположен центърът за посетители. Покрай останалите две страни на двореца минаваха улици – едната частна, другата обществена. Котън и Стефани вървяха към обществената. „Слотсбакен“.
– Предвид случилото се в Тоскана – започна Стефани – не очаквах да дойдеш с мен.
– Какво друго бих могъл да направя?
– Да се прибереш у дома в Копенхаген. Да продължиш да се грижиш за книжарницата.
– Бизнесът върви добре. А аз съм там, където трябва да бъда – заяви напълно искрено Котън.
– Оценявам го. Наистина – кимна тя. – С принцесата сме приятелки. Запознахме се преди десет години. На една възраст сме, дори сме родени на една дата.

Котън знаеше, че възрастта е болна тема за Стефани. Тя никога не говореше за това, не разкриваше на колко години е. Най-добрата му догадка към днешна дата? Между шейсет и пет и седемдесет, но това предположение се основаваше на информация за кариерата ѝ, а не на външния ѝ вид, тъй като Стефани изглеждаше доста по-млада. Във всеки служебен формуляр, който някога беше попълвала, тя неизменно беше вписвала в графата за възраст думите „без отговор“, което създаваше не един и два бюрократични проблема. Но всеки си има своите странности. Дори бившата му шефка.
– Познавам и краля, при това от близо трийсет години – продължи Стефани. – Запознахме се, докато работех в Държавния департамент.
– Затова ли се обърнаха към теб?
– Да, това е една от причините – кимна Стефани.
– Предполагам, че по някое време ще ми кажеш и останалите?
– Не го ли правя винаги?

Котън отвори уста, за да възрази, но Стефани вдигна ръка и го накара да замълчи. Затова той поклати глава и се предаде.
– Няма значение.

Двамата стигнаха до едно кръстовище. Вляво, където над бурното Балтийско море се събираха още дъждовни облаци, се простираше крайбрежната улица на Стария град. Вятърът се усили, студените му пориви наподобяваха мрачни пръсти, посегнали към сушата. Над малката градина се извисяваше бронзовата статуя на прославения крал Густав III, облечен в униформа на шведския военноморски флот. Кралят стоеше с гръб към водата и с протегната напред ръка, сякаш предлагаше маслинова клонка в знак на помирение с местните бюргери. Поданиците му го намирали за очарователен, но това не попречило на собствените му благородници, които не били съгласни със стремежа му да възстанови абсолютизма, да го убият през 1792 г. Толстой е бил прав. „Властта наистина е дума, чието значение не разбираме.“"
Из книгата

Обсидиан ООД
София 1504
ул. Тича 3Б
office@obsidian.bg