Има исторически факти и събития, които десетилетия по-късно продължават да разпалват въображението на историци и "историци", на отговорни учени и шарлатани: самоубийството на Хитлер, смъртта на Сталин, покушението срещу Кенеди. Когато едно такова събитие привлече вниманието на майстор на динамичното, изпълнено с перипетии и обрати повествование като Стив Бери, резултатът е напрегнато и интригуващо четиво.

В Германия предстоят избори за канцлер с двама кандидати: настоящия лидер на правителството Мари Айзенхют - традиционен либерален политик и патриот - и популиста Теодор Пол, умело експлоатиращ разломните линии в обществото, за да прокарва националистическите си идеи. И двамата имат тайни в миналото си, които не желаят да бъдат разкрити, но само единият има предимството да знае тайните на другия. Сблъсъкът между двамата е сблъсък не само на идеологии, но и на стратегии и умения. Интригата се заплита около случилото се в онзи априлски ден на 1945 г. в бункера на Хитлер: наистина ли събитията са се развили така, както са описани в учебниците? Или вместо трупа на Ева Браун е изнесен друг, облечен в същата синя рокля? И кой е забелязал подмяната?

Наистина ли Мартин Борман е бил убит при бягството си в покрайнините на Берлин, или е успял да се укрие в Латинска Америка, където да създаде ново семейство и да му се роди син? И какво е станало с изнесените в последните месеци на войната милиарди в злато и валута, плячкосани от нацистите? От отговора на тези въпроси зависи кой ще поеме кормилото на Германия, а оттам вероятно и накъде ще тръгне Обединена Европа след изборите. Залогът е огромен и целта оправдава средствата.

И в най-новия си трилър Стив Бери не изневерява на похвата, направил го един от най-продаваните автори: майсторски да вплете усуканата сюжетна нишка във фона от болезнено актуален политически и социален реализъм, за да накара читателя да се замисли, забавлявайки се.

"Три дни по-късно

Република Беларус
Вторник, 11 юни, 08:50 ч.

Котън Малоун разпознаваше безпогрешно признаците на задаващата се беда. Което беше естествено, тъй като бе прекарал в това състояние по-голямата част от живота си. Като днес например. Всичко бе започнало напълно невинно, със закуска в превъзходния хотел "Пекин" в Минск, един остров на ориенталска екзотика в тази държава от бившия Съветския блок. Всичко беше първокласно, както и би трябвало да бъде, защото този път Котън пътуваше с компания.
– Мразя самолети - каза Касиопея Вит.
Той се усмихна.
– Сподели нещо, което не знам.
Бяха се издигнали на хиляда и петстотин метра над земята и летяха на югозапад, към Полша. Под тях се простираха безкрайни километри гора, тук-там с някое населено място. Бяха дошли толкова далече на изток, за да направят услуга на бившия президент Дани Даниълс, който ги бе навестил два дни преди това в Копенхаген. Трябваше да се реши един проблем. Германският канцлер издирвала човек на име Герхард Шюб. Някаква жена от Беларус, Хана Крес, се била появила в Бавария с ценна информация, после била убита, но не и преди да произнесе една последна дума. Кайзера.
– Какво ще кажеш вие двамата да отскочите до Минск и да поразпитате за нея и за Герхард Шюб? - бе ги попитал Дани.
И така, те бяха пристигнали с чартърен полет от Дания предишната сутрин и целия ден бяха душили насам-натам. С което бяха привлекли внимание.
– Мислиш ли, че ще можем да се измъкнем от тук
невредими? - попита тя.
– Бих казал, че шансът е петдесет на петдесет.
– Не обичам такива шансове.
Той се ухили.
– Засега се справяме.
Едва бяха успели да излязат от хотела, когато милицията дойде да ги търси. Добраха се до летището малко преди преследвачите си, за да установят, че още предишния ден чартърният им самолет е бил задържан от властите. Затова Котън постъпи така, както би постъпил на негово място всеки предприемчив търговец на книги, служил в предишния си живот като таен агент към Министерството на правосъдието на Съединените щати: открадна друг самолет.
– Наистина мразя самолети - повтори тя. – Особено такива, в които човек не може да се завърти. Асортиментът от летателни апарати за крадене беше твърде ограничен и накрая той се спря на един GA8 еърван. Едномоторен моноплан, австралийско производство, с крило, монтирано на стойки над изцяло металния корпус със странна асиметрична форма. Ръбест и квадратен, той бе замислен да каца на грунт, направо насред Австралийската пустош."
Из книгата