"Есмералда беше хванала сестра си Мария под ръка, когато влязоха във всекидневната, за да се присъединят към баща си. Прислужницата дотича задъхана и им съобщи, че имат посетител и от тях се очаква да слязат долу веднага, но това не беше нещо необичайно. Баща им обичаше да показва дъщерите си, защото те бяха неговата гордост и радост. Преди време, когато майка им беше жива, родителите им вероятно щяха да забавляват гостите; момичетата трябваше само да се покажат в стаята и после незабелязано да излязат, но сега баща им предпочиташе да са близо до него. Нищо не му доставяше по-голямо удоволствие от усмивките им, докато разговаряха с неговите делови партньори и приятели, очите му заблестяваха всеки път, щом влезеха в стаята, сякаш не би могъл да бъде по-доволен от тях.
Днес обаче беше различно. Днес, за първи път, Есмералда изгуби безупречното си самообладание и краката ѝ отказаха да се движат, дори когато Мария я подкрепяше, докато вървяха, а Жизел се втурна в стаята зад тях и ги избута с рамене, нетърпелива да види неочаквания гост. Защото там, на елегантния им диван с позлатени ръбове, седеше Кристофър. При появата им той леко се надигна. Моят Кристофър е тук. Сърцето ѝ подскочи и устата ѝ пресъхна. Не може да бъде. Как се е озовал в Куба?
– Есмералда, помниш ли господин Кристофър Дютън от Лондон? - Баща ѝ засия насреща ѝ, стиснал пура между пръстите си, ѝ махна да се приближи. – А това са другите ми дъщери, Мария и Жизел.
Опасявайки се, че баща ѝ може да забележи как се вълнува от присъствието на Кристофър, тя се насили да размърда краката си, благодарна за желязното му самообладание и мимолетната среща на погледите им. Дали не си бе въобразила случилото се между тях? Очите, които не се откъсваха от нея в Лондон, докосването на ръцете им, сплетените кутрета, преди за последен път да си тръгне от него?
– Много ми е приятно да ви видя отново, Есмералда - каза Кристофър, като се изправи, кимна и пое галантно ръката първо на Мария, а после и на Жизел.
Бузите ѝ пламнаха, когато забеляза как по-малката ѝ сестра я изгледа през рамо и повдигна вежди, щом устните му докоснаха ръката ѝ. Разбира се, Есмералда беше разказала на момичетата всичко за красивия англичанин, който обсебваше мислите ѝ, откакто се беше прибрала от Лондон, но нито за миг не допускаше, че той ще дойде да я посети в Куба. Когато дойде нейният ред, Кристофър задържа пръстите ѝ малко по-дълго и приковал очи в нейните, притисна устни към ръката ѝ.
– Какво... ах... какво? - заекна тя, но бързо се съвзе и прочисти гърлото си, когато той пусна ръката ѝ. – Какво ви води чак в Хавана, господин Дютън?
– Баща ви много настояваше някой от компанията да дойде тук, за да види лично продукцията - отвърна Кристофър и зае отново мястото си, без да откъсва поглед от нея, дори след като баща им ги покани с жест да седнат. – Трябва да призная, че той е човек, на когото трудно се отказва, а и не устоях на изкушението да посетя Куба, особено след всички истории, които ми разказахте за Хавана. Със сигурност успяхте да обрисувате красива картина на вашата екзотична страна.
В този момент една от прислужниците се втурна в стаята и докато вниманието на баща ѝ беше отклонено от госта, Есмералда се осмели да го погледне истински. Той ѝ се усмихна и възелът в стомаха ѝ се разхлаби, щом видя познатата усмивка, а изражението му някак си ѝ подсказа, че той изпитва същото облекчение от срещата им, каквото и тя. Може би все пак не съм си въобразила чувствата му към мен.
– Бутилка от най-хубавото ни шампанско - нареди баща ѝ, запали нова пура и издуха лютивия дим в стаята, а прислужницата забърза да изпълни нареждането му.
Есмералда мина покрай него и дъхът ѝ секна. Оказаха се толкова близо, че роклята ѝ докосна коляното му и пръстите им за миг се сплетоха. Ласката продължи съвсем кратко, само част от секундата и остана незабелязана от другите, но ѝ каза всичко, което искаше да знае. Той не е дошъл да разгледа Куба. Изминал е целия този път, за да види мен."
Из книгата
Начало 
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
