Сто сонета за любовта

Пабло Неруда е най-големият чилийски поет и носител на Нобелова награда за литература, а "Сто сонета за любовта" е една от най-важните книги в неговото творчество. Сонетите са посветени на третата съпруга на поета и негова най-голяма любов - Матилда Урутия. В посвещението си поетът пише: "Двамата с тебе вървяхме из гори и пясъци, из изгубени езера и пепелно­сиви пространства и събирахме отломки от чисто дърво, от стебла, изпитали люлеенето на водата и непостоянството на времето. От такива нежни знаци аз построих с брадва и нож тези дървени складове на любовта, издигнах тези мал­ки къщи от четиринадесет греди, за да живеят в тях твоите очи, които обожавам и възпявам. Така съградих своята лю­бов и ето сега ти поднасям тази стотица: сонети от дърво, сътворени само защото ти им даде живот."

"В потока незатихващ на жените,
във всички други търся само тебе...
Събираш всичко ти, а си една сред всички,
и аз задъхан с тебе преминавам
по цялата река на женското начало."
Пабло Неруда

"Има поети, които прикриват бедността на своя вътре­шен свят с пищни и усложнени фрази. Пабло Неруда е пъ­лен антипод на такъв род поети. Колкото неговият поетичен свят е сложен, полифоничен, необхватен, толкова неговото слово е удивително просто, ясно, прозрачно. Това е образец на майсторство в изкуството, мярка за истинска поезия. "Сто сонета за любовта" разкриват един странен свят от светлина и мъдрост - диханието на една голяма любов!"
Николай Христозов

"В истинската поезия има един аромат, един акцент, една искрица, която всеки може да долови. И нека това да подхрани зрънцето лудост, което всеки от нас носи... А да живееш без това зрънце, е наистина безразсъдно."
Федерико Гарсия Лорка

Пабло Неруда (на испански: Pablo Neruda) е чилийски поет, писател, публицист, дипломат (консул и генерален консул), политик – комунист, сенатор, кандидат-президент. Той е сред великите автори в световната поезия на XX век, Нобелов лауреат за литература през 1971 година. „Двайсет любовни стихотворения и една отчаяна песен“ (Veinte poemas de amor y una canción desesperada) от 1924 година е първото произведение на Неруда с международен отзвук и едно от първите по популярност в испаноезичната литература за всички времена. Автобиографията му (1973) е озаглавена „Изповядвам, че живях“ (Confieso que he vivido). Удостоен е с Международната награда за мир (1950) на просъветския Световен съвет за мир. През 1953 година получава Сталинска награда за мир от съветското правителство.

Кръгозор ООД
София, 1124
ул. Светослав Тертер 2 ап. 4
office@kragozor.com