Записки от мъртвия дом

Фьодор Михайлович Достоевски Времетраене: 1:30 мин. История на българския народ Петър Мутафчиев Времетраене: 0:56 мин. Никога не бих Пенелъпи Уорд Времетраене: 0:53 мин. Дарът на дъжда Тан Туан Ен Времетраене: 0:52 мин. Живот по върховете Артър Хейли Времетраене: 1:12 мин. Обещанията, които трябваше да спазим Моника Мърфи Времетраене: 1:00 мин. Бягай Блейк Крауч Времетраене: 0:58 мин. Поредица Макс и Лили Петя Цанева Времетраене: 1:03 мин. Приключения с Парис в кухнята Елени Катсулис Времетраене: 0:54 мин. Двор Риз Рейс Времетраене: 1:02 мин. Великанът и мишката Петя Цанева Времетраене: 1:05 мин.

Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. Шедьоврите на световната литература са кариатидите, които крепят огромното и невидимо мироздание на човешкия дух. Във всяко време, когато са поставени на изпитание нравствените устои на отделната личност или цели нации, великата творба е като спасителна слънчева стълба в безобидната на отчаянието, хаоса и неверието.

В този том, драги читателю, ти предстои среща с едно от великите произведения на Фьодор Михайлович Достоевски "Записки от мъртвия дом". Романът-присъда над руския царизъм - е отражение на горчивия личен опит на каторжника Достоевски и е написан веднага след напускането му на Омската крепост.

Фьодор Михайлович Достоевски е руски писател, публицист и мислител, един от класиците на руската литература. Той се счита за първия представител на персонализма в Русия. Неговото творчество изследва човешката психика в тревожните политически, обществени и духовни условия на руското общество през 19 век, а произведенията му се характеризират със силна морална насоченост. Едни от най-значимите му творби - романите "Престъпление и наказание", "Идиот" и "Братя Карамазови" са включени в списъка на 100^-те най-добри книги за всички времена през 2002 година. Голяма част от неговите произведения са многократно екранизирани и адаптирани за театър, балет и опера. Достоевски е почетен член на "Руската академия науките".

Фьодор Михайлович Достоевски е роден на 11 ноември 1821 година в Москва, Русия в семейството на лекар. Той е второ от седемте деца на Михаил и Мария Достоевски. Родът му произхода от литовско благородническо семейство от региона на Пинск. Родителите му отдават голямо значение на възпитанието му и още когато е 4-годишен майка му го научава да чете и пише от Библията. В ранна детска възраст те го запознават с руската литература в лицето на Николай Карамзин и неговите "Руски приказки", Александър Пушкин и Гаврил Державин, както и с английската и немска литература, съответно с Ан Радклиф и Фридрих Шилер. До 16 години живее в Москва, след което е приет в "Инженерното училище" в Петербург. Там Достоевски получава комплекс за малоценност спрямо по-изтънчените си съученици, като това чувство впоследствие се забелязва често в творбите му, особено в "Юноша". През 1842 година завършва военно-инженерния курс, с длъжност инженер-лейтенант. Остава да служи в Петербург, но други цели и стремежи го привличат неудържимо и той започва да се занимава с литература, философия и история. Година по-късно се заема с превода и издаването на произведението на Балзак - "Йожени Гранде". По време на обучението си често чете творбите, както на чуждестранни поети, като Гьоте, Корней, Балзак, Юго, Шекспир, така и на руските - Державин, Лермонтов, Гогол и Пушкин.

Достоевски започва да пише от средата на 40^-те години на XIX век, като първите му произведения са повлияни от реалисти и романтици като Дикенс, Балзак и Гогол. През 1844 година той пише първата си повест - "Бедни хора", която веднага след публикуването си се радва на изключителен успех и прославя автора. Основавайки се на традицията на физиологичния очерк, Достоевски създава реалистична картина на живота на "забитите" "по петербургските ъгли" жители, галерия на социални типове - от уличния просяк до "Негово превъзходителство". В следващата си повест "Двойник" (1845-1846 г.) писателят дава за пръв път психологичен анализ на разделеното съзнание, "двойнственост". Произведението не предизвиква голяма емоция, дори е обект на критики. По-късно се появяват и творбите "Унижените и оскърбените" (1861 г.), "Записки от мъртвия дом" (1862 г.), "Бели нощи" (1848 г.), като в последната се виждат черти от реализма на Достоевски, което го откроява от средата на писателите от т. нар. "натурална школа". Заедно с брат си Михаил работи в списание "Время", а по-късно в списание "Епоха". През този период той написва "Записки от подземието", които са определяни като "най-доброто въведение в екзистенциализма, писано някога". Не случайно писателят е смятан от мнозина за основоположник или пряк предшественик на европейския екзистенциализъм. Като изявен славянофил, националист и монархист, в творбите си Достоевски критикува буржоазията, предматериалистичния Запад и нихилизма.

След като умира брат му и съпругата му, Достоевски преживява тежък период, започва да играе рулетка и натрупва дългове. По това време той започва работа над романа "Престъпление и наказание" (1866 г.), в който се отразява целият сложен път на вътрешните му желания. Книгата пожънва голям успех, въпреки смесените отзиви на критиката, а през 1969 година е успешно екранизирана от режисьора Лев Кулиджанов. Приходите от творбата, възлизащи на 7000 рубли дори не са достатъчни за покриване на дълговете. Финансовите му затруднения го подтикват за около месец време с помощта на стенографката Анна Григориевна Сниткина, да напише книгата "Играчът на рулетка". Скоро след това занимава в чужбина: живее в Германия, Швейцария, Италия. В този период той работи над романите "Идиот" (1868 г.) и "Бесове" (1870-1871 г.), които завършва вече връщайки се в Русия. Романът "Идиот" е едно от най-сложните произведения на Достоевски. Трагичността му се свежда до това, че Мишкин (главният персонаж) намесвайки се в съдбата на другите персонажи, не успява никого да направи щастлив, не успява да победи вражеските сили, жертва на които се превръща и самият той. Книгата има няколко успешни екранизации, включително и японска, дело на талантливия режисьор Акира Куросава. В последните две години от живота си (1879-1880 г.), писателят създава може би най-значимата си, безсмъртна творба - романът "Братя Карамазови". Това е последната книга на знаменития автор, считана за неговото най-добро произведение и един от големите шедьоври на световната литература. Творбата е философски роман, разглеждащ етически проблеми като Бог, свободата на волята и морала. По нея са направени редица филми, сериали и театрални пиеси, базирани или вдъхновени частично от първоизточника.

Фьодор Михайлович Достоевски умира на 9 февруари 1881 година в Санкт Петербург, вследствие на изострено белодробно заболяване. Пълната със събития биография на писателя, показва, че той получава признание още приживе, но най-голям успех неговите творби получават посмъртно. Дори самият Фридрих Ницше признава, че Достоевски е единственият автор-психолог, който отчасти се превърна в негов учител.

Захарий Стоянов ООД
София, 1784
ул. Боян Дамянов 7
office@zstoyanov.com