Бели нощи

Бели нощи Фьодор Михайлович Достоевски Времетраене: 1:18 мин. Фьодор Михайлович Достоевски Времетраене: 1:30 мин. Престъпление и наказание Фьодор М. Достоевски Времетраене: 1:31 мин. Идиот Фьодор Михайлович Достоевски Времетраене: 0:48 мин. Нумерология. Практическо ръководство Гери Бауър Времетраене: 0:58 мин. Жените от Нотр Дам Ева-Мария Баст Времетраене: 1:12 мин. Кръвта, която споделяме Мариус Габриел Времетраене: 1:04 мин. Докато лятото ни раздели Меган Куин Времетраене: 0:58 мин. Поредица Beautifully Cruel Дж. Т. Гайсингер Времетраене: 1:08 мин. Лиляна Михайлова Автор Времетраене: 1:11 мин. Холи Блек Автор Времетраене: 1:34 мин. Диета, лекарства и допамин Д-р Дейвид А. Кеслър Времетраене: 1:07 мин. Сабахатин Али Автор Времетраене: 1:25 мин. Денят на Вършитбата. Разкази Ребека Ярос Времетраене: 1:01 мин.

В богатото творчество на Фьодор Михайлович Достоевски особено място заема повестта Бели нощи, където авторът разглежда една от любимите си теми - конфликтът между мечтите и реалността. Главният герой в повестта е романтичен млад мъж, който живее в свят на фантазии. Прекалено затворен, той прекарва времето си в четене, бленуване и самотни разходки из улиците на Санкт Петербург, докато съдбата не го среща с красива непозната, в която се влюбва. Но дали любовта е такава, каквато я описват книгите?

"Беше чудна нощ, такава нощ, каквато може да се случи само когато сме млади, любезни читателю. Небето беше такова звездно, толкова светло небе, че като го погледнеш, неволно си задаваш въпроса: нима могат да живеят под такова небе разни сърдити и капризни хора. Това също е млад въпрос, любезни читателю, много млад, но нека господ ви го изпраща по-често в душата!... Говорейки за разни капризни и сърдити господа, не можех да не си припомня и собственото си благонравно поведение през целия този ден. Още от сутринта започна да ме измъчва някаква необичайна тъга. Изведнъж ми се стори, че мене, самотника, всички ме изоставят и всички се отдръпват от мен. То разбира се, всеки има право да попита: кои са тези всички? Защото ето вече осем години, откакто живея в Петербург, и почти нито едно запознанство не съумях да завържа."
Из книгата

"Велик писател, който изследва мистерията на духовното съществуване."
Алберт Айнщайн

"Единственият психолог, който ме е научил на нещо."
Фридрих Ницше

"Никой няма по-големи заслуги за създаването на модерната проза."
Джеймс Джойс

"Достоевски е преди всичко велик антрополог, изследовател на човешката природа, на нейните дълбини и тайни. Той не е писател реалист, а експериментатор, създател на опитната метафизика на човешката природа."
Николай Бердяев

Фьодор Михайлович Достоевски е руски писател, публицист и мислител, един от класиците на руската литература. Той се счита за първия представител на персонализма в Русия. Неговото творчество изследва човешката психика в тревожните политически, обществени и духовни условия на руското общество през 19 век, а произведенията му се характеризират със силна морална насоченост. Едни от най-значимите му творби - романите "Престъпление и наказание", "Идиот" и "Братя Карамазови" са включени в списъка на 100^-те най-добри книги за всички времена през 2002 година. Голяма част от неговите произведения са многократно екранизирани и адаптирани за театър, балет и опера. Достоевски е почетен член на "Руската академия науките".

Фьодор Михайлович Достоевски е роден на 11 ноември 1821 година в Москва, Русия в семейството на лекар. Той е второ от седемте деца на Михаил и Мария Достоевски. Родът му произхода от литовско благородническо семейство от региона на Пинск. Родителите му отдават голямо значение на възпитанието му и още когато е 4-годишен майка му го научава да чете и пише от Библията. В ранна детска възраст те го запознават с руската литература в лицето на Николай Карамзин и неговите "Руски приказки", Александър Пушкин и Гаврил Державин, както и с английската и немска литература, съответно с Ан Радклиф и Фридрих Шилер. До 16 години живее в Москва, след което е приет в "Инженерното училище" в Петербург. Там Достоевски получава комплекс за малоценност спрямо по-изтънчените си съученици, като това чувство впоследствие се забелязва често в творбите му, особено в "Юноша". През 1842 година завършва военно-инженерния курс, с длъжност инженер-лейтенант. Остава да служи в Петербург, но други цели и стремежи го привличат неудържимо и той започва да се занимава с литература, философия и история. Година по-късно се заема с превода и издаването на произведението на Балзак - "Йожени Гранде". По време на обучението си често чете творбите, както на чуждестранни поети, като Гьоте, Корней, Балзак, Юго, Шекспир, така и на руските - Державин, Лермонтов, Гогол и Пушкин.

Достоевски започва да пише от средата на 40^-те години на XIX век, като първите му произведения са повлияни от реалисти и романтици като Дикенс, Балзак и Гогол. През 1844 година той пише първата си повест - "Бедни хора", която веднага след публикуването си се радва на изключителен успех и прославя автора. Основавайки се на традицията на физиологичния очерк, Достоевски създава реалистична картина на живота на "забитите" "по петербургските ъгли" жители, галерия на социални типове - от уличния просяк до "Негово превъзходителство". В следващата си повест "Двойник" (1845-1846 г.) писателят дава за пръв път психологичен анализ на разделеното съзнание, "двойнственост". Произведението не предизвиква голяма емоция, дори е обект на критики. По-късно се появяват и творбите "Унижените и оскърбените" (1861 г.), "Записки от мъртвия дом" (1862 г.), "Бели нощи" (1848 г.), като в последната се виждат черти от реализма на Достоевски, което го откроява от средата на писателите от т. нар. "натурална школа". Заедно с брат си Михаил работи в списание "Время", а по-късно в списание "Епоха". През този период той написва "Записки от подземието", които са определяни като "най-доброто въведение в екзистенциализма, писано някога". Не случайно писателят е смятан от мнозина за основоположник или пряк предшественик на европейския екзистенциализъм. Като изявен славянофил, националист и монархист, в творбите си Достоевски критикува буржоазията, предматериалистичния Запад и нихилизма.

След като умира брат му и съпругата му, Достоевски преживява тежък период, започва да играе рулетка и натрупва дългове. По това време той започва работа над романа "Престъпление и наказание" (1866 г.), в който се отразява целият сложен път на вътрешните му желания. Книгата пожънва голям успех, въпреки смесените отзиви на критиката, а през 1969 година е успешно екранизирана от режисьора Лев Кулиджанов. Приходите от творбата, възлизащи на 7000 рубли дори не са достатъчни за покриване на дълговете. Финансовите му затруднения го подтикват за около месец време с помощта на стенографката Анна Григориевна Сниткина, да напише книгата "Играчът на рулетка". Скоро след това занимава в чужбина: живее в Германия, Швейцария, Италия. В този период той работи над романите "Идиот" (1868 г.) и "Бесове" (1870-1871 г.), които завършва вече връщайки се в Русия. Романът "Идиот" е едно от най-сложните произведения на Достоевски. Трагичността му се свежда до това, че Мишкин (главният персонаж) намесвайки се в съдбата на другите персонажи, не успява никого да направи щастлив, не успява да победи вражеските сили, жертва на които се превръща и самият той. Книгата има няколко успешни екранизации, включително и японска, дело на талантливия режисьор Акира Куросава. В последните две години от живота си (1879-1880 г.), писателят създава може би най-значимата си, безсмъртна творба - романът "Братя Карамазови". Това е последната книга на знаменития автор, считана за неговото най-добро произведение и един от големите шедьоври на световната литература. Творбата е философски роман, разглеждащ етически проблеми като Бог, свободата на волята и морала. По нея са направени редица филми, сериали и театрални пиеси, базирани или вдъхновени частично от първоизточника.

Фьодор Михайлович Достоевски умира на 9 февруари 1881 година в Санкт Петербург, вследствие на изострено белодробно заболяване. Пълната със събития биография на писателя, показва, че той получава признание още приживе, но най-голям успех неговите творби получават посмъртно. Дори самият Фридрих Ницше признава, че Достоевски е единственият автор-психолог, който отчасти се превърна в негов учител.

Фама - Игор ЕООД
София, 1164
ул. Яворец № 4
igorshemtov@abv.bg