Синият щит. Разкази

„Синият щит“ е втората книга на Галина Чолакова след впечатляващия ѝ дебют със стихосбирката „Йероглифи на тъгата“. В този сборник от разкази авторката умело преплита съдби, спомени, загуби и прошки – онези моменти, в които животът ни поставя на кръстопът между болка и надежда.

Всеки разказ е самостоятелна вселена, пълна с психологическа дълбочина и характерно поетично слово. Героите са обикновени хора – нежни, раними, силни, а понякога и обречени. Те ни разказват истини, които не можем да си позволим да отречем. Изящният език и емоционалният интензитет на „Синият щит“ правят книгата подходяща за всеки, който цени литература, преливаща от човечност.

Животът е щит – не винаги син, но винаги наш. Открийте силата на прошката и вярата между страниците на тази книга.

"Разкази, които търсят ритъма на човешкото в цялата му объркана и хаотична природа. Те напомнят едновременно и опита на човека да полети, и опита да преодолее накуцването си, събират и ентусиазма, и умората в едно..."
Радослав Бимбалов

"Пиша в търсене на точка. Онази истинската, а не преоблечени многоточия. Пиша, за да поговоря със себе си - искрено и без задръжки. Пиша, за да подредя многомислието. Пиша, за да накажа многословието. Пиша, защото листът не опонира. Пиша с жажда за смирение. Пиша, за да оцелея."
Галина Чолакова

Майчиният завет

Вечерта угасваше пурпурно в тихата морска шир. Беше март, а усещането за лято заливаше пейзажа от няколко дни. Бургазлии напъплиха по приветливите пясъчни дюни и поръсиха досадната лятна еуфория. Дори сега самотният пясъчен килим се разсейваше от весели компании, ненаситни за летни емоции.

Марина, оплетена в мислите си, прегърнала коленете си с ръце, поклащаше шезлонга на терасата. Погледът ѝ изпиваше хоризонта. Циклонът от Сахара донесе керемидена пясъчна мараня през деня, която я докара до лудост. Но огненият залез си струваше всяка троха пустиня, полепнала по току-що измитата и коса. Огледалният шедьовър се претворяваше равномерно върху кроткото море и върху небето. Почти невидима граница разделяше на равни порции хладната реалност на пречистването от лекотата на духа. Опиянена, вглъбена и погълната от гледката, Марина беше замръзнала в неудобната си поза. Хаосът в главата и също беше на пауза. Спокойствието и скритите отговори, които все диреше в синевата, някак напираха да изригнат от пламъците на пейзажа.

Долу младежи празнуваха рожден ден. Тапата от шампанско и белите фенери, които изпратиха към безкрая, я изведоха от транса. Изведнъж. Тревогата запълзя по вените и и върна усещането за несъвършенство. Придърпа халата върху краката, прибра деколтето и пооправи косата си.

Не се харесваше. Наедрялото и тяло в последните години, неуверената походка заради проблемите в гърба, бурните емоции, несъответстващи на зряла жена, се превърнаха в изпиващи невидими врагове. Всеки ден водеше битка... със себе си - потискаше емоции, прикриваше бръчки, потъваше в безформени рокли. Обичаше всички, но не и себе си. Ненавиждаше се. Твърде дълго си бе втълпявала, че любовта е за съвършените. А сега тя бе далеч от стандарта.

Като млада обожаваше свободния си дух. Не го демонстрираше, не го ценеше шумно, просто я движеше безспир. Животът и средата обаче я притиснаха да се опитоми, да е по-приемлива, да е в шаблона. Малко по малко покри темперамента и овладя обноските. Малко по малко загуби блясъка си. А душата повехна.

След два дни беше петдесетият и рожден ден. Децата и съпругът ѝ настояваха да празнуват. Очакваха да е по нейния начин. А тя нямаше вече неин начин, загубена в отговорности и обич към другите. Щеше да измисли нещо, за да ги зарадва, така трябва. Те я обичаха, тя ги обожаваше и би направила всичко за тях.

В съседната стая, на съседната тераса, в същия апартамент, Манол стоеше изпънал дългите си крака отпиваше от уискито. Очите му преминаваха през багрите на залеза, но погледът му бе отнесен. Винаги уверен и овладян, този път не знаеше какво да направи. Виждаше прекрасната си жена да гасне ден след ден. Не физически, слава Богу. Първо неглижира, но сърцето му се късаше от избледнелия и поглед. След това опита с цветя и дребни подаръци без повод, но това само предизвикваше снизходителна благодарност. За кратко се усъмни, че има друг между тях, но бързо се отказа да обижда верността ѝ. За първи път в живота си Манол бе безсилен. Търсеше логично обяснение, търсеше вината в себе си, но така и не откри нещо разумно, за което да се хване. Не разбираше отчуждението ѝ. Знаеше, че в момента тя е на другата тераса, притихнала в самотата си. Знаеше, че очите и не плачат, но сърцето и капе безмълвно. А как беше хубава като плачеше! Обичаше я и плачеща, обичаше и я тъжна.
Но най-обичаше дивото и гигантско сърце - лекуващо и раздаващо.

"Трябва да ни спася!" - реши твърдо. - "Трябва да я предизвикам да излезе от черупката си! Трябва да я върна към нея самата! Трябва да я върна при мен!"

Манол стана рязко, влезе в спалнята и взе телефона от нощното шкафче. Седна от неговата страна на леглото, набра съобщението бързо и го изпрати, преди да се е отказал.

Марина усети вибрацията на телефона в скута си. Чувството беше отблъскващо. Не искаше да реагира, но умът и веднага разигра всички негативни сценарии. Погледна екрана - съобщение от Манол. Веждата и инстинктивно подскочи, дъхът и шумно се изстреля. Замисли се. Нямаше скандали, но мълчанието често беше гост. В резултат, явно дъното на общуването им бе стигнало до повърхностен пубертет. Поколеба се, събра сили и късите си дихания, преди да отключи телефона. Втренчи се в екрана, а ужасът блокира сетивността и отне последните волеви реакции. Апаратът падна шумно на пода, откривайки всяка неонова гротеска на съобщението, пронизваща фибрите ѝ:

"Не те обичам вече!"

За секунда жигоса сърцето и, захвърли го, неспособно да се бори в най-черната и дълбока бездна. Сълзите пробиха несигурен път към бледността на страните ѝ, но тя бързо ги върна назад. Стегна се, не беше плакала от години. Не трябваше."
Из книгата

Гардена стил ООД
Божурище, 2227
ул. Отец Паисий 9а
office@akademiaznanie.com

Съдбовни траверси
Неизбежно наследство
"С мирис на свобода"
Причастие
Сън ли бе?
Пясъчни мелодии
8
Пипалата на вярата
И той не чакаше
Помиряване с миналото
Руска рулетка
Възмездието на воалите
Ирония на съдбата
Лично знаме
Изборът
Майчиният завет
Синият щит
Послушни
Петте принципа на Щастието
"Свободата да бъдеш"
Добрата фея
Сервантес, сещаш ли се?
Свободното дете
Убийствена обич
Найден
Болезнен урок
Сбогуване
Примката на отреденото
Почти любовна история
"Обрат"
Лявата презрамка
Диагноза "Завист"
Късна, но - справедливост!
Blue Mind
Присъдата на шегата
Бяла магия
Няма случайни сови