Драгоценните

Мащабен роман, в който историята и паметта се преплитат в живо и вълнуващо повествование.

Драгоценните е труд, базиран на богат събирателен материал от легенди, предания, факти, билкарство, баяния и фолклор. Авторът Веселин Величков споделя, че когато се е запознавал с тях, те са полепнали по него като „втора кожа“. Това е дълбоко лично преживяване, свързано с мястото, където самият той е роден – земята, на която някога е съществувал град Драговец, в земите на планинските беси.

Градът, известен и като Кючук Цариград, е бил разположен край езеро с форма на опънат лък, върху земите на днешни две села, два града и един квартал. Това място е населявано повече от 9000 години. Според историците траките са обитавали тези територии преди 35 века, вероятно дошли от изток. Но още преди тях, по тези земи, в продължение на близо 100 века, е живяло население, условно наречено прототраки. Именно при тяхното смесване се заражда тракийската култура.

С ретроспекция и вътрешни обрати, авторът връща времето назад, привличайки вниманието на читателя към едно сакрално място – Перущица, Перкосица, още по-рано – средновековният Драговец, и най-рано – мистериозният тракийски град Драговец. В трите истории общото не е само мястото, а моментът на прелом, трагизмът и падението. И това не е обикновено стечение на обстоятелствата, а съзнателен избор – както на героите, така и на народната съдба. Книгата разглежда един закономерен цикъл, който преминава през разрушение и възстановяване, за да възвърне равновесието и да възроди душите на следващите поколения – докато стигне до нас.

Това вълнуващо повествование в три части – „Перущица на кръста“, „Драговец на кръстопът – началото на края“ и „Градът на Бесите“ – стъпва върху сериозно историческо проучване за личности и събития. Пълнокръвните образи правят читателя съпричастен към съдбата на героите и пораждат чувство за национална гордост и духовна приемственост.

Редакторът на книгата, поетесата Камелия Кондова, определя „Драгоценните“ като „емоционален компас“ – чиято стрелка сочи към миналото, за да не се изгубим днес, а и утре.