Тази есен е лятно момиче. Поезия

Поезия, която остава. Поезия, която лекува.

Тази есен е лятно момиче е поетична книга, която носи едновременно светлина и дълбочина, крехкост и вътрешна сила. В стиховете на Елица Виденова сезоните са време, усещане и вътрешно състояние – любовта е лято, болката е есен, споменът е зима, а надеждата винаги намира своята пролет. Това е поезия, която улавя преходите в душата така, както природата улавя преходите между сезоните – естествено, красиво и истински.

Поетичният свят на книгата се разгръща между интимното и философското, между личната изповед и универсалното човешко преживяване. Тук ще откриете стихове за любовта и раздялата, за дома и пътя, за детството и родителите, за България, за вярата, за страха, за крехкостта и за силата да продължиш, когато ти е трудно. Това са стихове, които приемат уязвимостта, осветяват болката и винаги оставят място за надежда.

Езикът на Елица Виденова е музикален, чист и образен. Всяко стихотворение е изградено с внимание към ритъма, към паузата, към онова неизказано пространство между думите, където читателят открива себе си. Поезията ѝ е тиха, но въздействаща – тя докосва дълбоко и остава дълго. Стремежът ѝ е към истина, към смисъл, към чисто преживяване. Книгата е богато илюстрирана с художествени фотографии, които са органична част от емоционалното внушение на изданието. Образи и думи вървят заедно, създавайки завършено, цялостно преживяване, което кани читателя да се връща към страниците отново и отново.

Защо да изберете Тази есен е лятно момиче:

• защото това е книга, която говори честно за любовта, загубата, паметта и надеждата;
• защото носи утеха, светлина и вътрешна опора;
• защото предлага поезия, която остава дълго след последната страница;
• защото е изискан и смислен подарък за близък човек;
• защото е книга, към която човек се връща в различни моменти от живота си.

Тази есен е лятно момиче е пространство за съпреживяване. Книга за хората, които усещат света дълбоко. За онези, които вярват, че думите имат силата да лекуват, да съхраняват спомените и да връщат светлината тогава, когато най-много ни е нужна.

Автопортрет

Тази есен е толкова лятна -
палавее с вкуса на смокиня,
ръсва жълт минзухар за позлата
и се вейва - аха, да отмине...

Заиграва се кротко със кестена
и флиртува кокетно с очите му.
После някак по детски естествено
се завихря ефирно-лъчисто.

Тази есен е лятно момиче,
закъсняло за първото влюбване,
но готово сега да обича
с вечността на последната лудост!

Неизбежно

И трябваше да я разпънем - неизбежно,
запътени да търсим свободата си.
А тя - нали си е Любов, и безнадеждна
пак ще прости на своите предатели.

Пак ще измисли как да оправдае
пироните. Ръцете ѝ - криле за спомен,
безмълвно ще кървят, защото знае,
че раните са вик на ням бездомник.

И ще намира сили да възкръсва
след всяко следващо разпятие.
Свободно ще си полети - от кръста,
а ние ще сме оковани - в свободата!
Елица Виденова

Молитва
Ти само почакай.
Петолиние
Седмица
Бряг за завръщане
Пристан
Юни
Златната ябълка
Автопортрет
Есен в Мирково
Циганско лято
Улица за двама
Сълзите на татко
Неделя
Разреждане на кръвта
Пътят
Накуцвайки към... любовта
Будно
Дивлянка
Сама донаписах живота
Неизбежно
Одисей се завърна, обаче
Водата помни
Жажда
Мантра
Пролет - право в сърцето
Посвещение
Приятелско
Имунитет
Наздравица