Нещата, които предстоят

Нещата, които предстоят Хърбърт Дж. Уелс Времетраене: 0:57 мин. Машината на времето Хърбърт Уелс Времетраене: 1:18 мин. Едгар Алън По Времетраене: 1:05 мин. Денят на Вършитбата. Разкази Ребека Ярос Времетраене: 1:01 мин. 100-те абсолютно неотменими закона на бизнес успеха Брайън Трейси Времетраене: 0:55 мин. Моята кралица Жан-Батист Андреа Времетраене: 1:02 мин. Александър Дюма - баща Автор Времетраене: 1:13 мин. Криеница Крис Картър Времетраене: 0:57 мин. Крехко убежище Катрин Каулс Времетраене: 0:55 мин. Богатство от пясък Рута Сепетис Времетраене: 1:12 мин. Пропастта помежду ни Трити Умригар Времетраене: 1:07 мин. Неспокойни кости Лорет Ан Уайт Времетраене: 1:04 мин. Китай за напреднали Проф. д.н. Николай К. Витанов Времетраене: 1:03 мин.

Нещата, които предстоят е една дистопична визия на Хърбърт Дж. Уелс, която не отстъпва по нищо на най-добрите образци в жанра - 1984 на Оруел и Прекрасният нов свят на Хъксли. Авторът е добре познат на българския читател с книгите си Машината на времето и Война на световете, както и с романите си. Малцина са хората обаче, които знаят, че Хърбърт Уелс е написал история на света в два тома, освен Явната конспирация и Новият световен ред. Ще имаме удоволствието да прочетем едно зашеметяващо четиво, което прави преглед на историята на човечеството до момента на издаването си през 1933 година, както и бърз преглед на историята на икономиката, психологията, образованието и пропагандата до същата година.

В Нещата, които предстоят ще се запознаем с бъдещата история на човечеството и фазите на развитие, през които то ще премине. В книгата се използва много ясен и конкретен език - ще срещнете термини като "нов световен ред", евгеника, пропаганда, химически войни, Единно световно правителство, единна валута, вируси, които причиняват чудовищни щети на човечеството, диктатура и т.н. Предсказва войната между Япония и Китай през 1937 година, Втората световна война, въпреки че тя протича по съвсем друг начин от описания, и недоразуменията от Версайския договор, който слага край на Първата световна война, но залага началото на предвидим конфликт, който ще потопи човечеството в хаос, ще породи масово изтребление и ще предначертае границите на държавите.

Публикуван за пръв път през 1933 г., Нещата, които предстоят, е научнофантастичен роман, написан от Х. Дж. Уелс. В него се представя виждане за световните събития между 1933 и 2106 г. и се постулира супердържава, която решава всички проблеми на човечеството. Класически пример за пророчеството на Уелс, този том е силно препоръчителен за любителите на неговото творчество и на жанра научна фантастика.

"Съновникът на д-р Филип Рейвън

Неочакваната смърт на д-р Филип Рейвън в Женева през ноември 1930 г. беше много тежка загуба за Секретариата на Лигата на нациите. Женева изгуби позната фигура – дългия наведен гръб, накуцващата походка и изпитателно наведената на една страна глава – светът изгуби един стимулиращ, настъпателен ум. Непрекъснатата му всеотдайна работа, изключителната му умствена сила, както свидетелстват некролозите, бяха оценени много високо от множество изтъкнати и способни негови почитатели по целия свят. Широката общественост изведнъж научи за него.

Рядко се случва някой, който е извън традиционните сфери на вестникарската публичност, да предизвика толкова голямо вълнение със смъртта си; за него писаха почти всички важни вестници от Осло до Нова Зеландия и от Буенос Айрес до Япония, а кратките, но възхитителни мемоари на сър Годфри Клиф дадоха на читателя представа за една изключително проста, директна, всеотдайна и енергична личност. Изглежда, че за публикуване е имало само две крайно различни снимки: една ранна, на която той изглежда като смесица от Шели и г-н Макстън , и една по-късна, моментна, на която се подпира косо на бастуна си и разговаря с лорд Пармур във фоайето на Асамблеята. Възслабата му ръка е протегната в характерен илюстративен жест.

Колкото и да беше непрестанно напрегнат, той въпреки това намираше време да помага, да споделя и да овладява всички по-широки проблеми, които занимаваха колегите му, и сега те се впуснаха напред с благодарността си. Едно от забележителните неща в тази посмъртна публичност бяха честите признания за неговата помощ и съвети. Хората се стремяха да засвидетелстват значението му и се възмущаваха, че обществеността не познава работата му. Бяха събрани и все още се подготвят за издаване три мемориални тома с по-важните му статии, доклади, меморандуми и обръщения.

Лично аз, макар да бях помолен да го направя от няколко места и макар да беше известно, че имах честта да бъда негов приятел, не допринесох за печалния хор от некролози. Положението ми в академичния свят не даваше възможност да му пиша атестат, но при нормални обстоятелства това не би ме възпряло да се опитам да обрисувам нещо от неговата странна лична лекота и чар. Не го направих обаче, защото се оказах в изключително неловко положение. Смъртта му беше толкова непредвидена, а се бяхме захванали с едно много особено съвместно начинание, без да предвидим никакви мерки за този риск. Едва сега, след близо тригодишно прекъсване и след някои много трудни дискусии с по-близките му приятели, реших да публикувам фактите и същността на това странно наше сътрудничество.

То засяга съдържанието на настоящата книга. През цялото това време задържах един ръкопис или по-скоро сборник от документи и трудове, които ми бяха поверени. Сборник, около който според мен значителни колебания бяха и все още са оправдани. Това е, или поне претендира да бъде, Кратка история на света за следващия век и половина. (Напълно разбирам, че читателят ще потърка очи при тези думи и ще заподозре печатаря в някакъв вид аграфия.) Този ръкопис обаче е точно това – Кратка история на бъдещето. Имаме съвременна пророческа книга. Едва сега, когато събитията през трите години свидетелстваха за всичко, изложено в тази предварителна история, имах смелостта да свържа репутацията на моя приятел с невероятните твърдения в това произведение и да му намеря издател.

Нека разкажа накратко какво знам за произхода му и как попадна в ръцете ми. Запознах се с д-р Рейвън, или по-точно той се запозна с мен, в последната година на войната. Беше преди да напусне Уайтхол и да замине за Женева. Той винаги е бил нетърпелив любител на идеи и беше привлечен от някои предложения за парите, които бях направил в една нахвърляна малка книжка с прогнози, наречена „Какво идва?“, публикувана през 1916 г. В нея бях изказал предположението, че разхищението на ресурси във войната, съчетано с натрупването на дългове, което продължаваше, със сигурност ще доведе света до банкрут, т.е. ще остави класата на кредиторите в състояние да удуши света и че единственият метод за изчистване на този световен банкрут и започване отново на надеждна основа би бил безпристрастното намаляване на всички дългове чрез намаляване на количеството злато в паунда и пропорционално в долара и всички други валути, базирани на златото. Тогава ми се струваше, че това е очевидна необходимост. Сега признавам, че това беше груба идея – очевидно дори не бях избягал от идеята за ценните по своята същност пари, – но никой от нас в онези дни не беше имал образователната полза от паричните и кредитните сътресения, последвали Версайския мир. Бяхме без опит, не беше популярно да се мисли за пари и в най-добрия случай мислехме като преждевременно пораснали деца. Седемнадесет години по-късно идеята за поскъпване на златото се приема като очевидно предложение от доста хора. Тогава тя се приемаше само като аматьорски коментар на невеж писател по повод на това, което все още се смяташе за тайнственото занимание на "монетарните експерти". Той обаче привлече вниманието на Рейвън, който дойде, за да обсъди тази и още една-две следвоенни възможности, които бях започнал, и така се запозна с мен.

Рейвън беше толкова свободен от интелектуална помпозност, колкото и Уилям Джеймс , толкова откровено възприемчив към откровеното мислене. Той можеше да говори по темата си с художник или журналист, би говорил и с момче за поръчки, ако смяташе, че така ще получи нова перспектива. "Очевиден" беше думата, която той донесе със себе си. "Нещата, скъпи приятелю – той ме нарече "скъпи приятелю" през първите пет минути – са толкова очевидни, че всеки ще бъде твърде умен, за да се замисли за тях за момент. Докато не закъснее. Невъзможно е да се убеди някой отговорен човек, че след тази война ще настъпи огромно финансово и парично объркване. Победителите ще налагат отмъстителни наказания, а загубилите, разбира се, ще се ангажират да платят, но никой от тях не осъзнава, че парите ще направят най-необикновени неща с тях, когато започнат тези неща. Всичко, което ще направят един на друг, е нещото, което ги занимава, а какво ще направят парите с всички тях не е ничия работа."
Из книгата

Хърбърт Уелс (1866 - 1946) е един от пионерите на научната фантастика и част от най-влиятелните английски писатели на своето време. Неговите произведения съчетават въображение, научни идеи и социална критика, като поставят въпроси, които остават актуални и днес. Сред най-известните му творби са „Машината на времето", „Островът на доктор Моро, „Невидимият човек" и „Войната на световете". Със своята оригиналност и дръзки идеи Уелс утвърждава научната фантастика като жанр и вдъхновява поколения читатели и автори.